Данъчна наказателна процедура срещу България

Европейската комисия отвори наказателна процедура срещу България с изпращането на уведомително писмо, за да обърне внимание на данъчното облагане на дъщерните дружества.

Правилата за предотвратяване на избягването на данъчни задължения позволяват на държава от ЕС, където се намира дружеството майка, да облага не само печалбите на това дружество, но и на неговите дъщерни фирми, които не плащат корпоративен данък в юрисдикцията по пребиваване, уточнява комисията. Действащото законодателство включва неправомерно освобождаване за дъщерни дружества (известни също като контролирани чуждестранни компании), които са обект на "алтернативни форми на данъчно облагане".

Подобно освобождаване не е разрешено от европейските правила, отбелязва ЕК. Според комисията неправомерното освобождаване на дъщерни дружества, които са обект на "алтернативни форми на данъчно облагане", представлява нарушение.

България разполага с два месеца за отстраняване на установените недостатъци, като в противен случай процедурата ще продължи, се пояснява в съобщението.

Производства за установяване на нарушения от месец юни: основни решения

Справка в нормативните документи показва, че освен корпоративния данък, с който се облагат печалбите на юридическите лица, Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) урежда и други видове данъци, като:

Алтернативен на корпоративния данък, който се налага върху: дейността на организаторите на хазартни игри; върху дохода на бюджетни предприятия от търговски сделки, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество; дейностите по опериране на кораби;

Данъци върху корпоративните разходи. Разходите, определени като задължителни по закон, следва да бъдат признати за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите;

Данък, удържан върху доходите на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България.

Наказателната процедура е в началото си

Писали сме и друг път, но да припомним, че наказателната процедура протича на няколко етапа, определени в Договорите за ЕС, като всеки от тях завършва с официално решение:

ЕК изпраща официално уведомително писмо с искане за допълнителна информация до съответната държава, която трябва да отговори подробно в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца.

Ако ЕК заключи, че държавата не изпълнява задълженията си съгласно правото на ЕС, тя може да изпрати мотивирано становище — официално искане за спазване на правото на ЕС. В него се обяснява защо Комисията счита, че държавата нарушава законодателството на ЕС. В него също така се отправя искане държавата от ЕС да информира Комисията за предприетите мерки в рамките на определен срок, обикновено 2 месеца.

Ако държавата от ЕС не изпълни изискванията, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Повечето случаи се решават, преди да бъдат отнесени до Съда.

Ако държава от ЕС не съобщи навреме за мерките, с които се прилагат разпоредбите на дадена директива, Комисията може да поиска от Съда да наложи санкции.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че дадена държава е нарушила правото на ЕС, националните органи трябва да предприемат действия, за да се съобразят с решението на Съда.

Като последна стъпка е посочено връщането на случая в Съда на ЕС. Това ще е възможно, ако страната членка продължава да не спазва правото на ЕС. Тогава ЕК изпраща още едно официално уведомително писмо. Ако страната не даде отговор или пък даде, но той не задоволи, ЕК може да върне случая в Съда и да предложи плащане на еднократно платима сума и/или имуществена санкция.