Два проблема пред туризма у нас

Проблем номер едно за туризма у нас остават кадрите, каза за БТА проф.Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна. По думите му ситуацията за родните хотелиери и ресторантьори ще се усложни още повече, тъй като те вече имат много сериозна конкуренция в търсенето на кадри на пазара на труда в Украйна и Молдова. Според специалистите на "лов" за работна ръка в Украйна и Молдова вече са и фирми от Полша и Гърция, които предлагат по-високо заплащане от нашите.

Липсата на квалифицираната работна ръка в туризма не е само проблем за България, а по целия свят, допълни Маринов. По думите му за нашата страна проблемът е, че изнася обучени кадри, а внася хора без опит. Според Маринов през отминалото лято от България са отишли да работят в чужбина близо 6000 души. Реализирали са се основно в САЩ, Германия, Гърция и Кипър. Докато българските хотелиери и ресторантьори са назначавали хора от Украйна и Молдова. Негативът е, че с неквалифицирани кадри няма как да се предоставя качествено туристическо обслужване, посочи Маринов. Според него решението на този проблем е в ръцете на бизнеса, който би трябвало да плаща по-високи заплати, да назначава повечето от служители на целогодишни, а не сезонни договори и да им предоставя перспектива за кариерно израстване.

През това лято много от служителите по Северното Черноморие отчетоха, че заплащането е по-високо в сравнение с предходните сезони, допълни Маринов. За сметка на това обаче хората отчитат, че няма никакво подобрение в условията на труд - т.е. спазването на работното време, кариерното развитие, заплащането на нощен труд, са все още в сферата на добрите пожелания. Оказва се, че проблем е и отношението към служителите, тъй като има оплаквания от поведението на преките им ръководители, допълни Маринов.

У нас доминират туристите с невисоки доходи, резервиращи ол инклузив

При силната конкурентна среда, българското Черноморие успя не само да запази, но и да разшири постигнатите пазарни позиции след успешните 2016 г. и 2017 г., посочи Маринов. Като основание за този извод той посочи ръстът на пасажерите през летищата във Варна и Бургас, чийто брой към края на август достига общо близо 5,6 милиона души. Най-голям брой чуждестранни гости и на двата аеропорта са пристигали от Германия, Русия, Полша и Великобритания.

У нас доминират туристите с невисоки доходи, резервиращи ол инклузив, каза Маринов. По думите му темата за премахването на тази система периодично изплува на дневен ред, но все още е рано да се мисли, че това ще стане факт. От тази нискобюджетна форма страдат най-много независимите търговци и ресторантьори, чиято клиентела намалява, посочи Маринов. В губеща позиция са и музеите, и културните обекти. Персоналът в хотелите, които работят ол инклузив също е на загуба, тъй като не може да разчита на допълнителни финансови постъпления от бакшиши, посочи Маринов.

За сметка на това обаче ол инклузивът е предпочитан от туристите, които пестят, и от хотелиерите, които си пълнят базата, допълни експертът. По думите му другите печеливши са големите туроператори, защото правят оборот чрез обслужването на голям брой туристи. Да я има или да я няма системата решават субектите от тази група, което означава, че в близко и по-далечно бъдеще, ако се спазват принципите на пазарната икономика, тя няма да отпадне, обобщи Маринов.

Освен заради сравнително евтината почивка, част от туристите, са привлечени към родното Черноморие от други фактори, допълни Маринов и припомни, че в определени хотели в "Златни пясъци" и особено в "Слънчев бряг" преобладават младежите, чиято мотивация за пътуване са алкохолът, сексът и опиатите. В "Албена" отсядат предимно семейства с деца, които искат спокойствие и тишина. Според Маринов пристигащите неорганизирани туристи, предпочитат семейни хотели, апарт-хотели, хостели и къщи за гости, което прави апартаментите за отдаване под наем добра инвестиция.

Проблем за българския туризъм остава нежеланието на българите да почиват в родината си

Проблем за българския туризъм остава нежеланието на българите да почиват в родината си и предпочитат да пътуват до Гърция и Турция, допълни експертът. Според него тенденцията може да се обърне само чрез предлагане на изгодни оферти от родните места за настаняване. По думите му при незаети от чужденци места в хотелите и достатъчни ценови намаления делът на българските туристи в морските ни курорти може да достига между 20 и 30 на сто.

Пред нашата страна остава и задачата за развитие на алтернативните форми на туризъм, които да осигуряват целогодишно приходи, каза още експертът. Той припомни, че през изминалия сезон международната политическа конюнктура унищожи почти напълно круизния туризъм в Черно море. Във Варна и в Бургас бяха положени усилия по облагородяване на пристанищните зони, подобриха се условията по обслужването на пасажерски кораби, но без спокойна обстановка в Черноморския басейн развитие на круизни маршрути между Турция, България, Румъния, Украйна, Русия и Грузия не може да има, каза Маринов. Той обобщи, че за 2018 г. нашата страна губи поне 30 посещения на кораби в Бургас-Несебър и още толкова във Варна, което означава минимум 40 000 круизни туристи по-малко и загуба от над 4 милиона долара приходи от тях.

Развитието на алтернативните форми на туризъм у нас е в унисон с развитието на сектора в световен план, е позицията на проф. Георги Георгиев, Югозападен университет "Неофит Рилски", представена в доклада му, изготвен специално за Черноморския форум 2018. Според него пазарът на екологичния и селския туризъм нараства близо три пъти по-бързо в сравнение с класическия.

Един от големите магнити за любителите на екопочивката са зоните от мрежата Натура 2000, където се съхраняват повечето от най-ценните за природата и биоразнообразието места, смята експертът. Според него тези места би следвало да предлагат възможности за директен допир с дивата природа чрез фотолов, планинарство, спелеология, скално катерене, велосипеден туризъм, рафтинг, водни пещери, парапланеризъм, делтапланеризъм, конни преходи и т.н. При осигуряването на възможност за такива дейности обаче трябва да се има предвид, че екотуризмът трябва да е с ниска степен на антропогенно въздействие, смята Георгиев.

Според него за развитието на защитените зони, включени в Натура 2000, е нужен баланс при управлението на различните туристически дейности, което означава преди да бъдат пуснати туристите, да се измери каква регулация ще бъде необходима, за да се запазят устойчиви екологични показатели.Тъй като повечето туристически центрове и дестинации у нас се отличават с изграждането на масивни комплекси и сериозна туристическа инфраструктура, трябва да се има предвид, че това е недопустимо в зоните от мрежата, е позицията на Георгиев. Според него в противен случай може да се стигне до загуби на биологичното разнообразие. Като проблем проф.Георгиев посочва, че на този етап темата за Натура 2000 не е ясно и трайно позиционирана в общественото пространство, въпреки че защитените зони предлагат отлични възможности за развитие на алтернативните форми на туризъм.