Двама одитори на КТБ с милиони депозити?

Сайтът „Фактор“ информира през изминалите дни за голям скандал около КТБ. Заглавието на статията е „Одитор на КТБ си прибра на 100% милионите от затворената банка“. Информацията се базира на факти, данни и конкретни документи. Автор на материала е разследващият журналист Анелия Димитрова.
В предаването „Нещо повече“ Димитрова обясни случая: Това са копия от оригинални документи. Те показват, че одиторът и управляващ съдружник на фирма „Делойт“ Силвия Пенева е имала малко над 2,5 млн. лв. в банката. На 20 юни – денят, в който банката е поставена под специален надзор, тя прави опит да ги прехвърли в друга банка. Тъй като по това време КТБ не разполага със свободни средства, те остават и на 30 юни са върнати обратно в сметката й. Оттук нататък започват нещата, които са в преки нарушения както с етичния кодекс на одиторите и банковите институции, така и със закона. Силвия Пенева става един от одиторите. Тя е избрана за одитор, който изготвя специалния доклад, на базата на който трябва да се вземе решението – дали банката да бъде фалирана или да бъде оздравена. Пенева не подава декларация за конфликт на интереси и става един от одиторите, който изготвя специалния доклад. На 19 октомври тя, заедно с колегите си, подписва специалния доклад, който препоръчва банката да бъде фалирана. На 20 октомври, докато банката е под специален надзор, Силвия Пенева продава своите вложения на 100%. Изключително сериозното нарушение е, че квесторът Лютов осчетоводява тази цесия и я осчетоводява 100%. От разговорите ни с хора от банковите среди разбрахме, че в най-добрия случай, когато се цесира такава запорирана сума, получаваш 70 ст. за 1 лв., а Пенева ще получи цялата сума. Тук вече нарушаването на закона е сериозно не само от нейна страна. Освен това, докато банката е под специален надзор, цесиите не могат да бъдат осчетоводявани. 10 дни по-късно пред Комисията по бюджет и финанси на НС Лютов казва, че нито една цесия не е осчетоводена.
Според Димитрова заради този конфликт на интереси и тези извършени действия, докладът, с който се обявява банката в несъстоятелност, може да бъде оспорен в съда. Журналистката е категорична, че в случая трябва да се намеси и прокуратурата, защото „цялата тази история намирисва на корупция“. Тя разказа и за друг одитор, който по същия начин, но не с толкова големи суми, се е възползвал. Това е одиторът Николай Гърнев, управляващ съдружник на Ernst & Young.
В рамките на 4-5 дни от банката са изтеглени и закрити сметки на стойност близо 1 млрд. БНБ има 24-часова връзка с всяка банка в България. Суми над 250 хил. лв., когато се изтеглят, трябва да бъдат разрешени от Искров.
Сега, когато влезе синдикът в банката, ще видим какво ще се случи с предприятията – 48 елитни български предприятия, работещи, които ще сменят собственика си на безценица, коментира още Анелия Димитрова.
Калин Стайков от Института за пазарна икономика подчерта: На база на този доклад на трите одиторски фирми не се взимат никакви решения. На негова база се прави сравнение единствено с надзорния доклад, който БНБ сама изготвя. В самия надзорен доклад БНБ казва, че заключенията, до които нейният екип е достигнал, съвпадат със заключенията на трите одиторски фирми. Мерките, които са взети, отнемането на лиценза е на база на надзорния доклад на БНБ, а не на база на одиторския доклад.
Тази банка просто трябваше да остане без лиценз, защото има много злоупотреби, има много проблеми около нея и те станаха ясни в последните няколко месеца, категоричен бе Стайков. Той подчерта, че има слабости в надзора на БНБ, но според него се влагат повече емоции отколкото трябва. По думите му е спорен въпросът дали по време на специален надзор могат да се правят цесии, защото законодателството в тази посока не е достатъчно ясно.
В момента, в който се открие производство по несъстоятелност, съдът има правото по искане на синдика да отмени определени цесии, търговски сделки, плащания на банката и то това не се отнася единствено за периода между датата на несъстоятелност и отнемането на лиценза, този период може да се връща назад преди датата на неплатежоспособност между 2 и 5 години. Ако синдикът не го направи, тогава ще се търси отговорност на синдика - защо не си е свършил работата. На него може да му се търси отговорност от страна на кредиторите, защото те ще бъдат потърпевши в случая.