Дебат:плодородната земя да остане за земеделие

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри днес в София публичен дебат по отношение предлаганите от Министерство на земеделието и храните законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. За дебата министерството беше поканило, както представители на браншовите организации от сектор „Земеделие”, така и представители на инвеститорския интерес към алтернативни форми на стопанисване на земеделската земя. За обсъждането покани бяха изпратени и на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и до Министерство на околната среда и водите, както и депутати от Комисията по земеделие и гори към Народното събрание. 
В своето изявление пред аудиторията министър Найденов подчерта,  че приветства огромния инвеститорски интерес към смяна на предназначението на земеделските земи и използването им по енергийни и други проекти, непряко свързани със земеделие, съобщават от пресслужбата на МЗХ.
Същевременно той подчерта, че „плодородната, хубава българска земя трябва да остане за земеделски нужди”. Търсим балансиран подход за решаване на проблемите, подчерта министър Найденов, така че от една страна да не спира инвеститорският интерес към страната ни, но от друга – земеделието, което правителството ни обяви за приоритет, да запази своя основен ресурс – плодородната земя.
Заместник-министър Преслав Борисов, който представи предлаганите от МЗХ промени в закона, също подчерта, че не бива да се забравя един от основните текстове, записани в Конституцията на Република България, а именно, че „земята е особено национално богатство и че смяната на предназначението й се допуска само по изключение” и при ясна и категорична аргументация за необходимостта от тази смяна. Министър Найденов подчерта в своето изказване, че в наследство му е оставен пълен хаос с преписките с искане за смяна на предназначението на земеделските земи, като има над 700 преписки за  промяна на предназначението на земеделските земи, предимно за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
Към настоящия момент съществуващата нормативна уредба не дава достатъчно гаранции за обосноваване на застрояването на земеделските земи с оглед на тяхното опазване в етапа на устройственото планиране. Зачестяват искания за изграждане на една жилищна сграда върху 5-6 и повече декара земеделска земя, за изграждане на вятърни енергийни генератори върху площ от 10 до над 20 декара за един генератор и т. н. От друга страна, промяна на предназначението на земи се изисква и за изграждането на обекти, които са с много малка площ. Досегашната нормативна уредба за промяна на предназначението на земеделските земи не регламентира също така в достатъчна степен и основанията, обуславящи необходимостта не само от спазване, но и от освобождаване от изискванията за провеждането на съответните процедури по Закона за опазване на земеделските земи.