Девет мита за пластмасовите опаковки

Пластмасите са постоянно „под обстрел“ от всички страни. Безспорен факт е, че по-голямата част от продуктите, от които се нуждаем във всекидневието си, зависят от функционалните опаковки. Те трябва да отговарят на много строги изисквания по отношение на хигиена, издръжливост и безопасност за потребителите. Именно типичните свойства на пластмасите допринасят значително за спазването на тези изисквания. Ако пластмасата се използва отговорно и се рециклира след употреба колкото се може по-дълго, тя е по-устойчива от алтернативните опаковъчни материали. Солидните факти са най-ефикасният начин за противопоставяне на демонизирането на пластмасовите опаковки.

Мит 1. По-голямата част от отпадъците от опаковки са пластмасови

Факт: Пластмасовите опаковки представляват само малка част от отпадъците от опаковки.

В цяла Европа пластмасовите опаковки възлизат на приблизително 19% от общите отпадъци от опаковки. Значително по-голям дял, 41% се дължат на хартията и картона.

Мит 2: Стъклото, хартията и металът са по-екологични от пластмасата.

Факт: PET* (полиетилен терефталат) е устойчив опаковъчен материал

При сравнение на екологичните отпечатъци на различните опаковъчни материали, пластмасата често се представя по-добре от стъклото или метала. По-малко въглерод се отделя при производството на пластмасови бутилки за напитки, отколкото при производството на стъклени бутилки, вследствие по-ниския разход на енергия. Заради голямата си лекота при транспортиране, пластмасата генерира по-малко въглеродни емисии в сравнение с други опаковъчни материали. PET има основното предимство, че може да се рециклира много лесно и по пестящ ресурсите начин. Следователно опаковките с висок дял на рециклати имат ясно предимство по отношение на екологичния им отпечатък. PET е ценен материал, но трябва да се поддържа в рамките на цикъла на рециклиране и при никакви обстоятелства да не се „изхвърля“ в природата.

Полиетилен терефталатът (Polyethylene Terephthalate) или РЕТ е синтетичен материал, един от най-универсалните, здрави, издържливи и евтини полимери. Предпочитан е за производство на опаковки за хранително-вкусовата, козметичната и фармацевтичната промишленост.

Мит 3: Индустрията не прави нищо, за да намали използването на пластмаса.

Факт: Оптимизациите са довели до годишно намаление от 6,2 милиона тона пластмаса в Западна Европа

Пластмасовите опаковки са станали по-леки със средно 25% от 1991 г. насам. Това се дължи на подобрените свойства на материала, както и на напредъка в производствената технология и дизайн. Така се намалява с почти 6,2 милиона тона използваната пластмаса годишно само в Западна Европа. Дори и с тези намаления на теглото, пластмасовите опаковки безрезервно отговарят на всички функционални изисквания, с фокус върху хигиената и безопасността при транспортиране. Никой друг опаковъчен материал в момента не може да постигне това.

Мит 4: Пластмасовите опаковки възпрепятстват постигането на въглеродните цели.

Факт: Пластмасовите опаковки създават много малко количество от общия въглероден отпечатък на хората

Всеки човек в ЕС причинява приблизително 8,4 тона въглеродни емисии годишно. Опаковките са отговорни само за малка част в сравнение с транспорта, енергията и храната, а именно 0,6%. За пример, само един двупосочен полет от София до Париж и обратно води до отделяне на толкова въглерод, колкото използването на пластмасови опаковки за приблизително дванадесет години.

Мит 5: Пластмасовите опаковки причиняват изключително висок разход на петрол

Факт: Само 1,5% от произведения в глобален мащаб суров петрол се използва за производство на пластмасови опаковки

За производството на пластмаса са необходими много по-малко изкопаеми ресурси, отколкото смятат хората. Нещо повече, за разлика от използваното гориво, използваните пластмаси могат да бъдат преработени многократно, като по този начин се пестят ресурси. Съществуват и надеждни за бъдещето алтернативи под формата на пластмаси на биологична основа, които са направени от възобновяеми ресурси.

Мит 6: Океаните са замърсени с пластмасови опаковки, идващи от Европа

Факт: Морското замърсяване е структурен проблем

Пластмасата, която се изхвърля в страни с функционираща система за събиране на отпадъци, не се озовава в океана. 80% от отпадъците в световния океан произхождат от сушата, предимно в развиващите се страни, където няма цялостна система за събиране на отпадъци. Ето защо е необходимо повишаване на осведомеността, че пластмасата е ценен ресурс, а не отпадъчен продукт, както и подкрепа на инициативи за борба с морското замърсяване. Важно е да създаваме надеждни инфраструктури за събиране, сортиране и рециклиране на пластмаси.

Мит 7: Пластмасовите опаковки се озовават на сметището.

Факт: Все по-малко пластмаси стигат до депата за отпадъци

В цяла Европа използваните пластмасови опаковки все повече се събират разделно. Само малка и все по-намаляваща част от тях след това се депонират като отпадъци. Съответно, увеличава се делът на рециклираните и изгорените пластмасови отпадъци. Когато пластмасите се изгарят, енергията, която съдържат се оползотворява. Изгарянето е за предпочитане пред депонирането в случая на пластмаси, които вече не могат да бъдат рециклирани.

Мит 8: Пластмасовите опаковки водят до микропластмаси

Факт: Основните причинители на микропластмаси са синтетичният текстил и износените автомобилни гуми

Пластмасовите опаковки не допринасят за увеличение на първичната микропластмаса в океана. Колкото повече пластмасови опаковки се изхвърлят правилно и се рециклират, толкова по-малък е делът на вторичната микропластмаса. Ако пластмасите се задържат в кръговата икономика, те не могат да се озоват в природата и да се разпаднат на микропластмаси там.

Мит 9: Пластмасовите опаковки са вредни за здравето

Факт: Валидно е обратното: пластмасовите опаковки са способни да защитят човешкото здраве

Пластмасата всъщност може да бъде полезна за здравето на хората. Например, замърсената вода може да бъде пречистена в прозрачни PET бутилки с помощта на UV лъчи. Това просто решение може да помогне на хората, живеещи в региони без достъп до чиста питейна вода. Пластификатори като бисфенол А (BPA) са идентифицирани като вредни за здравето. Вещества от този вид не се използват в PET бутилки и капачки за напитки, нито в пластмасови опаковки, използвани за лична хигиена и домакински продукти.

-------------

*Полиетилен терефталатът (Polyethylene Terephthalate) или РЕТ е синтетичен материал, един от най-универсалните, здрави, издържливи и евтини полимери. Предпочитан е за производство на опаковки за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост, защото е доста гъвкав и може лесно да се формова във всякаква форма. Използва се за производство на бутилки за минерална вода, газирани и безалкохолни напитки, сиропи за кашлица, лейкопласт, опаковки на бисквити, полиестерни влакна и др. Тъй като издържа на високи натоварвания, често се използва вместо метал на местата, където не може да има смазване. РЕТ е устойчив на напукване, не абсорбира вода, непромокаем е, издържа на температури до 110°C и изолира добре. Повечето приложения на РЕТ позволяват неговото многократно използване, защото лесно се рициклира.

https://ec.europa.eu/environment/strategy/plastics strategy_en#:~:text=The%20EU's%20plastics%20strategy%20aims,our%20economy%20and%20daily%20lives.&text=It%20is%20part%20of%20the,measures%20to%20reduce%20plastic%20waste.

.

.