Дедоларизацията - шанс на еврото, банковите резерви

Темата за процеса на дедоларизация стана водеща за специализираните медии, откакто разширяващият се блок БРИКС умува над единна валута, чрез която да намали влиянието на щатския долар. И макар вероятността от детронирането в обозримо бъдеще на долара от една такава валута на БРИКС да е малка, то заявката ѝ говори недвусмислено, че геополитиката ще играе все по-голяма роля при управлението на резервите.

Това се казва в анонса към публикуваното най-новo, десето издание на доклада на ОМФИФ (OMFIF - Official Monetary and Financial Institutions Forum - независим мозъчен тръст с председател Дейвид Марш, разположен в Лондон – бел. авт.) "Публичните инвеститори по света 2023" ("Global Public Investor 2023"). Мотото на юбилейното издание е "На прицел".

Доклада стъпва на синтеза на информация от 75 централни банки, управляващи международни резерви за близо 5 трлн. щатски долара. Документът разкрива икономическите виждания, инвестиционните планове и вътрешни операции на управляващите тези резерви.  

"Ролята на управляващите резервите лица никога досега не е била толкова предизвикателна. Те правят това в условията на сложни икономически и пазарни условия, дължащи се на високата инфлация, забавящия се световен растеж и тревогите около финансовата стабилност", пишат авторите на доклада. Съобразяването с геополитиката става все по-важна задача. Западните санкции върху руските външни активи повдигат въпроса за контрола на централните банки върху собствените им международни резерви. Напрежението между САЩ и Китай допринася за несигурното бъдеще на световната парична система. 

БТА обобщава основните заключения в доклада на ОМФИФ. 

Щатският долар ще запази превъзходството си, но влиянието му ще се ограничи

От взелите участие в проучването 6 процента очакват да намалят доларовите си вложения през следващите 10 години. Отчитаната промяна е в съответствие с бавната, наблюдавана от десетилетия тенденция за бягство от американската валута. Анкетираните очакват свиване на дела на щатския долар в общите резерви до 54 процента през идните десет години, спрямо малко под 60 на сто днес. Китайската валута ще се облагодетелства, но тя няма да е единствената печеливша.

Осреднените оценки сочат, че делът на юана във всички резерви по света ще достигне 6 процента за 10 години, от малко под 3 на сто за момента. Като цяло представителите на централните банки смятат, че щатският долар ще остане доминиращата валута, при малка вероятност юанът да се превърне широко предпочитан резервен актив. Все пак централните банки на страни от Субсахарска Африка и от Азиатско-Тихоокеанския регион извършват преход от американския долар към юана.

Плавният възход на юана ще продължи 

Повечето управляващи резерви смятат в средносрочен план да бъдат предпазливи спрямо Китай. Делът на тези, които смятат да увеличат активите си в юани през следващите две години се стопи до 13 процента, при 30 на сто през 2021 и 2022 години. Повечето се позовават на пазарната прозрачност и на геополитиката като водещи пречки пред инвестициите.

От друга страна се задава голямо търсене на юани. Почти 40 процента от централните банки смятат да разширят вложенията си в ренминби през следващите десет години и интересът тук се очертава като най-голям спрямо, която и да било друга валута. Респондентите отдават значение на разнообразяването на структурата на активите и на растящото значение на Китай в световната икономика. Покачващият се дял на юана в резервите е напълно вероятен процес, който обаче ще се развива постепенно.  

Еврото вероятно ще се възползва от разнообразяването на резервите на централните банки 

Еврото се радва на повишаващ се интерес от страна на управляващите резерви. Нетно 14 процента от централните банки обмислят да увеличат своите еврови вложения през следващите две години, при никакъв подобен интерес от тяхна страна през 2021 и 2022 години. Няма друга валута със заявен по-висок интерес в средносрочен план.

По всичко личи, че покачващите се лихвени процента в Европа правят по-привлекателни активите с фиксиран доход, смятат експертите. В допълнение 9 процента от централните банки очакват да увеличат евровите си експозиции през следващото десетилетие. Подобни нагласи са свидетелство, че еврото може да има основна роля в стратегиите за бягство от щатския долар и разнообразяването на структурата на резервите на централните банки в от средносрочен до дългосрочен план. 

Загубите означават и ограничаване на способността за намеса

Последните данни показват, че международните резерви възлизат на общо 15 трлн. щатски долара, намалявайки от върха им от 15,8 трлн. щатски долара в края на 2021 година. Основно това се дължи на ефектите от преоценка, но в някои случаи и на валутни намеси. Международните резерви намаляват през миналата година на практика в почти всички региони, с изключение на Близкия изток и Северна Африка, като печеливши от по-високите цени на суровините.

Трудните макроикономически и пазарни условия оставиха 10 процента от респондентите от централните банки с недостатъчни по размер външни активи. Всички те са от Азиатско-тихоокеанския регион и Субсахарска Африка. Това означава, че управляващите резерви са с вързани ръце или са изключително предпазливи в решенията си за намеса. Голям дял (39 процента) биха използвали под 5 процента от резервите под управление в условията на пазарни сътресения. Акцентът пада върху възстановяването, а не върху употребата на резервите.

Рискът от стагфлация изпреварва страховете от инфлацията 

Управляващите резервите не вярват, че колегите им от комитетите по парична политика ще овладеят инфлационните процеси. Инфлацията е де факто един от трите най-големи краткосрочни проблема пред икономиката за 85 процента от участниците в проучването – почти без промяна спрямо миналогодишното издание.

Нито един участник в проучването сега не смята, че инфлацията във водещите икономики ще спадне до целите през следващите от 12 до 24 месеца. И тук въпросът не опира само до инфлацията, защото стагфлацията е водещата тревога за настоящата година. За близо 70 на сто от анкетираните забавящата се световна икономика е сред трите най-големи тревоги днес – това е над два пъти повече от дела им през 2022 г. Страховете са силно изразени при представителите на страните с развиващи се икономики. 38 на сто от респондентите прогнозират световна рецесия през следващите 12 месеца. Съответно, управляващите резервите са песимистично настроени към перспективите за "меко приземяване".

Пътят за възстановяване на инвестиционните загуби ще е трънлив 

Голямата част от извадката (80 процента) от управляващите банкови резерви записа портфейлни загуби през 2022 година. Те не очакват да ги възстановят бързо. Близо 40 на сто прогнозират, че ще бъдат нужни от една до две години за преодоляване на щетите от миналата година, при почти една трета на мнение, че процесът ще им коства между две и пет години.

В определяната от тях среда, инвестиционният им подход ще бъде много предпазлив, а опазването на капиталовата база ще бъде водеща инвестиционна цел за 69 процента от респондентите, при 61 на сто година по-рано. Повечето от управляващите резерви ще се стремят да ограничават евентуални бъдещи загуби, вместо да се целят към по-висока възвръщаемост.  

Облигациите и златото ще спечелят от нискорисковия подход 

Класическите резервни активи се радват на подновен интерес. 32 процента от респондентите смятат да увеличат алокацията към традиционните правителствени облигации, а 20 на сто към квази правителствени задължения през следващите две години. Изглежда по-високата доходност привлича вниманието на отговорните за управлението на резервите на централните банки по света към инструментите с фиксиран доход. Това е и отражение на бягството от риска, като златото е сред активите, при които има засечен най-голям нетен интерес за покупка. Вече под 7 процента от анкетираните обмислят да добавят към портфейлите си акции и корпоративен дълг през идните години, при 20 и 25 на сто през 2021 и над 10 на сто през 2022 година. Слаб е и интересът към търсенето на алтернативни активи. 

Европа ще остане водач при инвестициите в ESG (екологични, обществени и корпоративно отговорни стандарти – бел. авт.), а опасенията, свързани с наемането и обучението на персонала ще останат ключови, сочат заключенията от доклада на ОМФИФ.