Деевроизацията и възхода на китайския юан

Делът на еврото в международните плащания е намалял от 38% на 23%, докато щатският долар остава силен - 42%, което отразява промените в европейския енергиен сектор, намалената вътрешноевропейска търговия и конкурентоспособността на европейските компании. Растежът на Китай, който се ускорява от 1995 г. насам, е за сметка на Европа и особено на Еврозоната, тъй като Съединените щати продължават да представляват 25% от световния БВП. Според анализаторите на iBanFirst, спадът на щатския долар е малко вероятен, докато американската икономика запазва силните си позиции. 

Какво се случва с еврото? 

От финансовата криза през 2008 г. насам не е имало година, в която да не се обсъжда спада на щатския долар. Според анализаторите от iBanFirst, в действителност обаче ситуацията есъвсем различна. Не щатският долар, а еврото постепенно губи позициите си на пазара на международните разплащания. По последни данни на Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), публикувани в края на м. септември, делът на еврото в международните плащания е спаднал от 38% в началото на 2023 г. до 23% в момента, докато щатският долар все още заема водеща позиция с 42% от глобалните плащания. Най-забележителна е скоростта, с която еврото губи позициите си, смятат анализаторите.

Деевроизация

Намаляването на дела на еврото от части отразява енергийната промяна в Европа след войната в Украйна. Тази промяна произлиза от срива на вноса на руски газ (ускорен от разрушаването на „Северен поток 2" през м. септември 2022 г.), който се заплащаше в евро. Въпреки това, този анализ сам по себе си не може да обясни спада на еврото. Спадът в дела на валутата започна най-усилено през 2023 г., въпреки че европейските санкции срещу Русия бяха в сила от 2022 г. Според анализаторите, влияние оказват и други фактори. Може да бъде допуснато, че намаляването на вътрешноевропейската търговия на световните борси е изиграло значителна роля за относителния спад на еврото. По подобен начин намалената конкурентоспособност на европейските компании, изострена от нарастващите разходи за енергия, оказва влияние върху баланса. Това, което е още по-обезпокоително, е, че тази тенденция на деевроизация, започнала в началото на годината, вероятно ще се засили в краткосрочен план.

Всъщност Еврозоната и в по-широк смисъл Европа, се възприемат от неевропейските инвеститори като географски западащ регион, със застаряващо население, изправен пред бавен, а в някои случаи и рецесивен растеж, както се вижда в Германия. Тази представа се потвърждава от капиталовите потоци. От началото на годината притокът на капитали в Еврозоната значително намалява. Инвеститорите, обезпокоени от бързото влошаване на глобалната икономическа среда, трябва да направят своя избор. Дали във времена на криза и висока степен на несигурност да заложат на Еврозоната или на Съединените щати? Когато еврото беше въведено на 1 януари 1999 г., то трябваше да бъде конкурентно с щатския долар. Това обаче така и не се случи. Делът на еврото в световните валутни резерви е едва 20%, в сравнение с близо 59% за щатския долар. Още по-лошото е, че еврото рискува постепенно да изчезне от международните финанси, конкурирано от все още доминиращия щатски долар и засилващия се китайски юан, както и от други второстепенни валути като канадския долар и японската йена. Според анализаторите спадът на щатския долар е малко вероятен, докато американската икономика запазва своите стабилни позиции. Перспективата е показателна. През 1980 г. Съединените щати представляват 25% от световния БВП, през 1995 г. този процент отново е 25%. Изненадващо, и през 2023 г. той все още е 25%. Тези цифри не подкрепят идеята, че има предизвикателство пред икономическата мощ на САЩ. Всъщност растежът на Китай, който се ускорява от 1995 г. насам, не е за сметка на САЩ, както често се смята, а за сметка на Европа и особено на Еврозоната.

Китайският юан е във възход

Друг извод от данните на SWIFT е, че постепенната интернационализация на китайския юан дава резултат. Делът на китайската валута в международните плащания е достигнал исторически връх от 3,47%. Разбира се, това все още е относително ниско равнище, но процесът е в ход, особено благодарение на споразуменията за валутен суап с централните банки на основните търговски партньори на Китай. Освен това през последните тримесечия няколко страни с бързо развиваща се икономика се насочиха към юана като разплащателна валута за двустранната търговия с Китай (Бразилия, Аржентина, Русия и др.), което обяснява скорошните резултати.

„През последните години китайските компании са по-отворени към получаването на плащания в китайски юани от своите партньори в Европа. Въпреки това, българските компании все още не са напълно убедени в предимствата и повечето от тях се колебаят дали да заменят плащанията си в щатски долари, главно поради несигурността, която носи китайската валута. Тези, които я въведат, могат да договорят по-добри цени, но финансовите инструменти за хеджиране на валутен риск остават задължителни, за да се запазят маржовете на печалба на заложените в бюджета нива“, споделя Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.

От друга страна, скоростта, с която юанът ще се утвърди в дългосрочен план, зависи от способността на Китай да възстанови своята икономика. Това е значителен елемент на несигурност. Периодът след пандемията от Ковид, изглежда е кулминацията на бавното структурно забавяне на китайската икономика през последното десетилетие. В миналото Китай можеше да стимулира своя растеж, като използваше кредита като средство за насърчаване на икономиката. Такъв беше случаят през 2009 г. и, в по-малка степен, през 2015 г. Но този метод вече не е толкова ефективен. В новия икономически пейзаж инжектирането на кредити само би надуло спекулативните балони, които китайските власти се опитват да раздуят от 2010 г. насам. Друго средство е девалвацията на китайския юан. Това се обсъжда от много пазарни участници от лятото насам. Не само че това би противоречало на неотдавнашните действия на китайските власти за подкрепа на юана на наземните и офшорните пазари чрез действията на китайските публични банки, но и би увеличило по опасен начин изтичането на капитали, какъвто беше случаят след неуспешната тройна девалвация през август 2015 г. Нещо повече, подобни действия биха отложили дългосрочната цел на китайското правителство за интернационализация на юана с няколко решаващи години. Като се има предвид сложният макроикономически контекст в Китай, анализаторите на iBanFirst смятат, че делът на юана в международните плащания постепенно ще се увеличава, като първоначалният етап ще бъде около 5%.

Китай не представлява непосредствена заплаха, но еврото, отслабено от бавния растеж, геополитическата нестабилност и значителната несигурност в политическото управление, е в отбранителна позиция. Двадесет и четири години след създаването си единната валута не е изпълнила всички свои обещания.