Делой: Негативни тенденции в ЦИЕ

Финансовите директори в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) очакват негативни икономически перспективи за 2023 г., сочи проучване на "Делойт". 

Проучването за нагласите им е проведено между октомври и декември 2022 г. сред представители от 15 държави: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

Индексът на икономическото доверие сред респондентите пада от 44 на сто, на минус 6 на сто, така че спадът спрямо 2022 г. е с цели 50 процентни пункта, отчита "Делойт".

По-ниските очаквания за растеж на БВП (0,33 на сто спрямо 2,30 на сто през 2022 г.) и по-високите прогнози за растеж на безработицата (68 на сто в сравнение с 33 на сто през 2022 г.) несъмнено допринасят за спада до отрицателен индекс, пише в съобщението.

"Бизнес средата в региона е сериозно повлияна от войната в Украйна, която коренно променя икономическата среда. Преди началото на военния конфликт тя се характеризира основно с експанзионистични планове, водени от очакването, че основните въздействия на пандемията от КОВИД-19 са вече зад нас. В настоящата геополитическа ситуация обаче едва ли е изненадващо, че финансовите директори чувстват външен натиск върху компаниите, който засилва тяхната несигурност (заради недостига и растящите цени на суровините, стоките, енергетиката и транспорта, които водят до високи нива на инфлация и частични прекъсвания на веригите на доставки). Ето защо неизбежно финансовите директори отчитат и рекордни нива на риска", коментира Силвия Пенева, управляващ съдружник на "Делойт България". 

Въпреки че въздействието на КОВИД - 19 намалява, конфликтът Русия-Украйна и свързаните с него последици като нарастваща инфлация и опасенията относно международната стабилност и несигурността на веригата за доставки оказват голямо влияние върху икономическите перспективи, посочват от компанията.

Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33 на сто, в сравнение с 2,30 на сто през 2022 г. и 0,25 на сто през 2021 г.

Около 50 на сто от финансовите директори изчисляват, че ръстът на БВП ще бъде до 0,5 на сто, в сравнение с 18 на сто през 2022 г. За пазара на ЕС 51 на сто от финансовите директори оценяват, че очакваният среден ръст ще бъде под 0,5 на сто. 

През 2022 г. 56 на сто от анкетираните прогнозират, че БВП ще надхвърли 2,5 на сто, а през 2023 г. само 10 на сто (спад с цели 46 п. п.). 

В своите прогнози за 2023 г. 9 на сто от финансовите директори, базирани в еврозоната, в сравнение с 68 на сто миналата година (32 на сто през 2021 г.) очакват БВП в техните страни да нарасне с повече от 2,5 на сто.

Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция, посочват от "Делойт". 68 на сто от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8 на сто от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30 на сто през 2022 г.

Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45 на сто), геополитическият риск (също 45 на сто) и недостигът на квалифицирани специалисти (42 на сто) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Източна Европа през 2023 г. 

При перспективата за ръст на компаниите, точно както при икономическите и бизнес перспективи, се наблюдава негативна тенденция. Резултатите от проучването показват, че според 42 на сто от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32 на сто през 2022 г.). Само 25 на сто от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37 на сто през 2022 г.).