Денталната хирургия в спад

Денталната клиника на Атила Кнот в Будапеща пустее. Чужденците с болни зъби, на които той разчиташе, така и не дойдоха. Първо ги спря пандемията, а сега допълнителна бариера издигна ценовата криза, която ограничи пътуванията по медицински поводи въпреки вдигането на пандемичните ограничения.

"Хората стават все по-предпазливи", казва Кнот пред Ройтерс, гледайки към празната сграда на клиниката "Криейтев дентал" (Kreativ Dental). "Те мерят два пъти, преди да хвърлят едни големи пари за, например, лечение на зъбите си".

Бизнесменът планирал да открие нова клиника през март 2020 г., за да обслужва растящия брой пациенти, пристигащи в Унгария, където цените са много по-ниски от тези в Западна Европа.

Сега, след като броят на пациентите е намалял наполовина от около 600-те, посещавали клиниката месечно преди пандемията, той обмисля да се прехвърли на колоноскопии и смяна на стави.

От години пътуването до дентални клиники или болници в страни от Източна Европа и Турция е популярна опция за пациентите от Великобритания и Северна Америка, тъй като у дома ги чакат дълги опашки или солени цени или и двете.

И те, и управителите на клиники се надяваха медицинският туризъм да се възроди бързо след края на пандемията, но инфлацията, подхранена от цените на енергията и храните след избухването на войната в Украйна, сви портфейлите на хората, особено когато става дума за козметични процедури.

Растящите цени на самолетните билети и намалелите полети, както и спомените за хаоса по летищата от миналата година, също отблъскват потенциалните пациенти, казват анализатори и управители на клиники.

По данни на "УиКюър" (WeCure), която е специализирана в организиране на пътувания с медицински цели от Великобритания, полетите до страни като Турция, например, сега са два пъти по-скъпи от тези през 2019 г. Полетите, трансферите и горивото съставляват около 15 на сто от цената на медицинския пакет, или два пъти повече от преди пандемията, което повишава крайната стойност на продукта.

Някои клиники, изправени пред по-високи цени, вече сами вдигнаха тарифите. Смяна на става в клиниката "Нордортопедикс" (Nordorthopaedics) в Литва сега е с 15 на сто по-скъпа от преди пет години.

"Клиентите ще трябва да сменят някои от приоритетите си", казва главният изпълнителен директор на "УиКюър" Емре Атчекен. "Вместо да си присадят коса, те ще трябва да си платят сметките за газ и ток."

Операторите на клиники стават все по-изобретателни, за да привлекат клиенти, като дават възможности за различни начини за плащане - от предварително фиксиране на заплащането до краудфъндинг. "УиКюър" предлага на клиентите си плащане на вноски за разсрочване на крайните разходи.

Индийската компания "Лайфбоут" (Lyfboat), предлагаща медицински услуги на чужденци, пък си партнира с платформата за набиране на средства "ИмпактГуру" (ImpactGuru), за да помогне на пациентите да съберат пари за важни операции.

Управителите на клиники в Източна Европа се целят пряко във Великобритания и Канада, където претоварената здравна система гарантира дълго чакане и високи цени. Кнот казва, че повечето му пациенти са от Великобритания и Исландия, допълвани от Скандинавия и Франция.

Линда Фроък, която е на 73 години, признава, че е отложила пенсионирането си и е взела заем от банка, за да пътува до Унгария, за да си направи зъбни импланти. За целта е платила 8000 лири. Във Великобритания това би и струвало 32 000 лири.

Според непредставителни оценки медицинският туризъм в глобален план в момента възлиза на 21 милиарда долара, или по-малко от преди пандемията. Годишно около 7 милиона души пътуват за лечение в чужбина, отчита "Интернешънъл медъкъл травъл джърнъл" (The International Medical Travel Journal) и допълва, че реалистичния годишен растеж на сектора е 5-10 на сто.

Според Ласло Пуцко, който управлява базираната в Будапеща консултантска компания "Хелт туризм уърлдуайд" (Health Tourism Worldwide), клиниките, извършващи спешни процедури ще преодолеят по-лесно кризата, тъй като пациентите им са по-склонни да плащат, докато на специализираните в разкрасителни интервенции, като например ринопластика, ще им бъде доста по-трудно.

"Ако страдаш от артрит и не можеш да ходиш, едва ли ще отложиш ортопедичната операция, която е животоспасяваща", казва Вилиус Скетрис от "Нордортопедикс".

Кнот е на мнение, че същото важи и за онези пациенти, които имат спешни зъбни проблеми. "Те обикновено не преговарят, а направо подписват", казва той.

Пример за това е 71-годишният Боб Мартин. Той е решил да плати около 18 000 лири за нови импланти в "Криейтив". Постоянните му зъби така и не поникнали и през целия си живот след ранните детски години той трябвало да разчита на импланти. "Имам ли избор?", заключава Мартин.