Депутатите - прахосници и проводници

ИПИ

Изборите са важни по милион причини, една от които е какви хора изпращаме в парламента, защото те са взели държавата на ръчно управление. Ако до преди 6-7 години парламентът се разглеждаше като гумен печат на администрацията, т.е. чиновниците изготвят проектите за политики, а депутатите нямат възможност да влияят качествено, то това отдавна не е така.

Точно обратното – депутатите активно товарят бюджета с нови разходи, със силно лобистки решения за конкретни групи/бизнеси, без изобщо да се интересуват как това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.

Ето някои примери за решения от последните парламенти:

Ново правило за заплатите в МВР (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.)
Към общите разходите за заплати в МВР, които надминават 2,5 млрд. лв. през 2024 г. се очаква ръст от 40-50% на възнагражденията, което е допълнително 1,2 млрд. лв. за 2025 г.

Ново правило за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 г.)
Към общите разходите за заплати в МО от над 1,7 млрд. лв. през 2024 г. се очаква ръст от 30-50%, което е допълнително 500-600 млн. лв. за 2025 г.

Ново правило за разходите за висше образование (ЗИД ЗВО от март 2024 г.)
Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование се планират ежегодно в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт (чл. 90а) , което е близо 2 млрд. лв. за 2025 г.

Какво прави министерство на финансите?

Гледа отстрани и вдига рамене, но не само. При гласувани милиарди левове допълнителни разходи, финансовият министър предлага вдигане на осигуровки и амнистия за неплатени данъци, например.

И докато финансовото министерство не може да ограничи законодателната инициатива на народните представители, то може в настоящата ситуация да предложи намаление на разходи, а дори и отмяна на гласуваните увеличения. Ще се запитаме – защо някой гласува, а после друг предлага отмяна? Лесният отговор – защото няма пари.

По-задълбоченият отговор би бил – защото горните примери за увеличения са приети при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи реформи. Така че както е възможно да се приемат милиарди разходи в последния момент, така е и възможно да се предложи отмяната им в последния момент.

Законодателният процес се случва в Парламента, който има суверенното право да решава за данъци, разходи и дългове. Но това не отменя икономическата логика и аритметика – затова идеите и предложенията трябва да идват от изпълнителната власт, или поне да бъдат анализирани и вкарани в общата рамка на управлението и публичните финанси, като извървят целия цикъл – от идентифициране на проблем, през формулиране на алтернативни решения, през обществени консултации и конкретни сметки за разходите и ползите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма стабилност, предвидимост и експертност в правенето на политики.