Детекторът на лъжата - има ли приложение в бизнеса?

Росен Йорданов, председател на Българска полиграфска асоциация и заместник директор на Института по психология към МВР пред сп.Human Capital

Г-н Йорданов, в кои случаи полиграфът или декторът на лъжата би могъл да е полезен на ръководителите на компании?

Компаниите могат да ползват полиграфа най-общо в два случая. Първият, когато възникне проблем  - изтичане на информация, кражба или друга злоупотреба.
Това са случаи, в които се поставя под съмнение лоялността на даден служител. Съмненията на мениджъра обаче може да не са конкретни и да се изисква проверка на общата лоялност на служителите, за да се гарантира на компанията, че те са лоялни и професионално ангажирани. Другите случаи, при които се използва, са подбор за определени длъжности, за които се изисква лоялност и коректност.

Какво показва вашият опит, кога се използва по-често - при подбор или когато вече има злоупотреба?
По-рядко се използва като превенция. Моят опит показва, както и това, което споделят колегите,  че най-често компаниите се обръщат за изследване с полиграф, когато има случаи на кражба или други злоупотреби. По-рядко за дребни неща, като откраднат мобилен телефон или дебитна карта, но там причината е в ерозията на доверието. Или трябва мениджърите и колегите непрекъснато да живеят със съмнението кой го е направил. Доверието е много ценно и работодателите го усещат, когато то се подрони дори от нещо дребно.

Популярна ли е тази услуга сред компаниите у нас?
Нямаме точна статистика за броя на организациите, които ползват полиграф, но това са предимно производствени компании и финансови институции. Голяма част от тях не правят обществено достояние използването на полиграфа. Но има и компании, които в трудовите договори на служителите си вече записват условие, че при съмнение са длъжни да се подложат на полиграфско изследване. Обикновено това са длъжности, които имат досег до средства и носят финансова отговорност. Има и компании, които правят заявки, но ги отлагат най-вече от притеснение. Все пак трябва да се има предвид, че една такава процедура създава определено напрежение в компанията. Някои служители дори могат да напуснат от страх, че ще бъдат подложени на процедурата. 

Как протича изследването?
Различните видове изследвания имат различна продължителност. Най-общо процедура има три етапа. Първата фаза е предтестовата или предварителната, която е изключително важна. На този етап изследваното лице се запознава с цялата процедура и се оформят въпросите, които ще бъдат задавани. Искам да подчертая, че нито един въпрос не може да бъде зададен без знанието, разбирането и съгласието на човека. Идеята на тази фаза е човекът да бъде максимално подсигурен с информация. Полиграфистът трябва да покаже с действията си, че е коректен и открит и по този начин напрежението спада.

Може ли полиграфът да бъде излъган?
Полиграфът – категорично не.  Може да има опити да бъде подведен един по-неопитен полиграфист.  Това е една от целите на нашата асоциация, която освен да обединява професионалистите, е създадена и да налага строг професионален контрол.

Доколко един мениджър може да се довери на резултатите, които вие му предоставите?
Нищо не е 100 процента сигурно, но надеждността на инструмента е над 95%. За сравнение – много малка част от други методики, измерващи човешките качества, реакции или поведение, надхвърля 60-65 %.  Затова ако компанията работи с полиграфист, който е член на асоциацията, може да се довери на резултатите. А ако има някакво съмнение и подаде оплакване, задължително извършваме проверка дали процедурата е спазена, извършена ли е според правилата и дали въпросите, които са задавани, са коректни.

Какво е цената на изследването?
Цените варират в зависимост от това колко човека ще обхване проучването или от това какъв е опитът и квалификацията на полиграфиста. Средната цена варира между 150 и 200 лева на човек, като за да се установи дадено деяние, могат да бъдат направени няколко изследвания (полиграми). Ако броят на хората е по-голям, цената се редуцира.

Как най-често служителите злоупотребяват с информация?
Най-често, когато настъпи прогресивна демотивация и служителят иска да започне работа в друга компания. Той намира начин да се свърже с нея и за да засвидетелства  лоялността си, споделя информация. Случаите, поне за които знам, за имплантиране на поставен човек в конкурентна компания, са много по-редки. Трябва да обърнем внимание и на нещо, което много се подценява – организационно-психологическата работа в България. Много от злоупотребите могат да бъдат предотвратени, но работодателите не обръщат внимание на служителите, на  тяхната мотивация, ефективност и продуктивност. Злоупотребите често се извършват не защото хората са лоши и искат да навредят на работодателя, а за да му отмъстят. Например, защото не са получили изработени дивиденти или не срещат адекватно не техните усилия отношение. Не казвам, че е правилно, а че това са мотивите.

 Как работи полиграфът?

По време на инструменталното изследване към лицето се прикрепват сензорните компоненти на полиграфа:
•    към горната и долната част на гръдния кош;
•    към върховете на пръстите;
•    към горната част на ръката;
Сензорите са проектирани и се поставят по начин, който да не предизвиква болка или нараняване на изследваното лице. При инструменталното изследване са задават обсъдените и уточнени въпроси, на които лицето отговаря с „ДА” и „НЕ”.
Реакциите се оценяват, като се използва съответната методика и се взема предвид и анализът на компютърния алгоритъм.

Как се разкрива лъжата?

Детекторът на лъжата отчита промените във физиологичните параметри на изследваното лице. Той отчита реакции, които невинаги се отразяват в поведението и в този смисъл не могат да бъдат забелязани в едно интервю например. Физиологичните реакции са следните:
•    Специфична промяна в дихателните движения
•    Промяна в кожно-галваничното съпротивление
•    Промяна в кръвното налягане и сърдечния пулс
•    При необходимост могат се измерят и други параметри.
Промяната във физиологичните параметри, които се отчитат, е индивидуална за всяко изследвано лице. При детекцията на лъжата се отчита относително средното ниво на реакция и отклонението от това ниво. Затова и предварителното емоционално състояние на изследваното лице НЕ влияе върху оценката.
 /Със значителни съкращения/