Детски надбавки за сезонни работници

Командировани или сезонни работници могат да претендират за детски надбавки от държава на ЕС, в която пребивават в момента. Това гласи последното решение на Европейския съд в Люксембург. Правото на ЕС обаче не налага задължение за предоставяне на такива надбавки и държавите членки могат да изключат или да намалят плащането им в случаите, когато такива се плащат от друга държава. Казусът е взет от случай с двама полски граждани- г-н Худжински и г-н Вавриняк, които живеят в Полша и са осигурени по полската схема за социална сигурност. И двамата обаче работят в Германия- първият като сезонен работник в областта на градинарството, а вторият- като командирован работник. Съгласно германското право лицата, които не пребивават постоянно или обичайно в Германия, имат право на детски надбавки, ако са данъчнозадължени лица. Детски надбавки обаче не се плащат за дете, което може да получи такива от друго място. Тъй като са изявили желание да бъдат третирани като данъчнозадължени лица в Германия, двамата работници искат за периода на работата си в тази държава да получават детски надбавки в размер от по 154 евро на месец за дете. Исканията и на двамата са отхвърлени въз основа на съображението, че съгласно Регламент 1408/71 приложимо е не германското, а полското право в областта на социалната сигурност. Федералният финансов съд в Германия решава да поиска от съда в Люксембург да установи дали в случаите, когато съгласно въпросния регламент Германия не е компетентна държава членка и законодателството й не е приложимо, правото на Съюза допуска тя да предоставя детски надбавки. Генералният адвокат г-н Мазак обаче счита, че съгласно практиката на съда в Люксембург регламентът трябва да се тълкува в полза на работниците емигранти - в смисъл, че правото на Съюза не трябва да води до лишаване на държава членка, дори и ако тя не е компетентната държава, от правото да предоставя на работниците предвидените по националното й законодателство социални обезщетения. Генералният адвокат г-н Мазак все пак подчертава, че в подобни случаи държавите членки не са длъжни да предоставят такива обезщетения. Правото на Съюза не ограничава компетентността на държавите членки да уреждат схемите си за социална сигурност и при липсата на хармонизация в тази област на равнището на Съюза условията и срокът за предоставяне на социални обезщетения, както и техният размер следва да се определят от законодателството на всяка държава членка.
Близо 3 000 българи са напуснали страната през 2007 г. и са променили българския си адрес с подобен в чужбина. През 2009 г. техният брой нараства над 6 път, а през 2010 г. те са вече над 27 хиляди. От тях 15 хиляди са жени и 12 хиляди- мъже. Данни от последните официални преброявания сочат, че през 1992 г. у нас са регистрирани над 8,5 млн. жители, а през 2011 г.- 7,3 милиона. По неофициални данни над 1 200 000 българи са напуснали страната за близо 20 години. Броят на живеещите в еврозоната български граждани по официални данни на ЕК е над 500 000, а неофициално - близо два пъти повече. От разширяването на съюза през 2004 г. общо 3,6 милиона граждани на новите страни са се прехвърлили в Западна Европа, сочат данни на Европейската комисия. Анализ на Евростат за трудовите пазари сочи, че една трета от българите и румънците, които работят в чужбина имат срочни или временни договори, докато централноевропейците, наемащи се при подобни условия са два пъти по-малко. Според Еврокомисията 32% от емигриралите в ЕС българи са се установили в Испания, 15% във Великобритания и 13% в Германия.