АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, каза на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Повечето плодове са поевтинели, докато повечето зеленчуци са поскъпнали, но като цяло поскъпващите храни са повече от включените в седмичния бюлетин на ДКСБТ.
Очакваният отрицателен резултат в размер на 4 млрд. лева по салдото по консолидираната фискална програма (КФП) представлява 2 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.
В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2024 г. е 14 838,2 млн. лв., в т. ч. 13 401,6 млн. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1 436,6 млн. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
През юли 2024 г. търговският излишък на Европейския съюз (ЕС) в областта на хранително-вкусовата промишленост е нараснал с 8 на сто спрямо предходния месец, достигайки 6,1 милиарда евро – стойност, подобна на тази през юли 2023 г.
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, каза Петкова.
Страните от ЕС с най-висок бюджетен дефицит през миналата година са били Италия (7,2 на сто), Унгария (6,7 на сто) и Румъния (6,5 на сто). При общо 10 държави от Евросъюза бюджетният дефицит е бил над 3 на сто, посочва Евростат.
Излишък е отчетен при търговията със стоки (32 млрд. евро) и услуги (19 млрд. евро) на държавите от еврозоната със страните извън валутния съюз. При другите два елемента на текущата сметка на еврозоната е отчетен дефицит - при при първичния доход той възлиза на 4 млрд. евро, а при вторичния доход, на 19 млрд. евро.
Държавни разходи в рамките на 40% от БВП и бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП са се превърнали в норма за държавните финанси, а не в изключение, а средносрочната фискална рамка и поетите ангажименти дават сигнали за бързо покачване на държавните разходи и високо ниво на бюджетен дефицит