Дефицитът по КФП - 2,9% от БВП

Дефицитът по консолидираната фискална програма за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 на сто от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към еврозоната, съобщава Министерството на финансите.

Приходите, помощите и даренията, отчетени по консолидираната фискална програма (КФП) за 2022 г., са в размер на 64 765,4 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към Закона за бюджета (ЗДБРБ) за 2022 г. С оглед съпоставимост на данните спрямо годишните разчети към Закона за бюджета за 2022 г., влиянието на посочените еднократни приходи, респективно разходи, следва да бъде елиминирано. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 61 584,3 млн. лв., което представлява превишение на разчетите към Закона за бюджета за 2022 г. с 3,2 на сто.

Данъчно-осигурителните приходи, отчетени по КФП са в размер на 46 794,6 млн. лв., което е с 1,5 на сто или 672,0 млн. лв. над заложеното в разчетите към Закона за бюджета за 2022 г, в т.ч. 352,9 млн. лв. превишение на разчета при постъпленията от социални и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лв. по-високи данъчни приходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лв. авансова солидарна вноска от "Лукойл България") и 101,3 млн. лв. над разчета имуществени данъци, основно по общинските бюджети. В частта на данъчните приходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните данъци, ДДФЛ и митата, а приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към Закона за бюджета за 2022 г. постъпленията за годината са с 688,7 млн. лв. по-ниски от планираните. Параметрите по изпълнението при този данък са близки до предложените разчети от Министерството на финансите в първоначалния проект на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. от юни, които в последствие при обсъждането и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха допълнително увеличени със 760,0 млн. лв. в окончателно гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се отбележи, че през 2022 г. Народното събрание не прие предложените от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите изделия през 2022 г., като същевременно не беше извършено съответното намаление на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката в размер на 100 млн. лв., включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото приблизително е неизпълнението на разчета за годината. Мярката ще влезе в сила от началото на март 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 11 976,9 млн. лв. (вкл. 3 181,0 млн. лв. еднократни извънредни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8 795,9 млн. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 19,8 на сто (1 452,6 млн. лв.). Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. В частта на неданъчните приходи най-значително преизпълнение на разчетите има при отчисленията от АЕЦ "Козлодуй" за двата т. нар. "ядрени" фонда – Фонд "Радиоактивни отпадъци" и Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения". Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лв. по-високи от планираните, което се дължи на високите цени на електроенергията на свободния пазар. Подобна е и ситуацията с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лв. над заложените в годишния разчет и отново са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 5 993,8 млн. лв.  Постъпленията са по-ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 г. със 198,9 млн. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниския размер на възстановените средства от ЕК.

Разходите, отчетени по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2022 г., са в размер на 66 112,6 млн. лв., вкл. 3 181,0 млн. лв. разходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. На съпоставима база с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. разходите по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лв., което представлява 95,5  на сто от разчета към Закона за бюджета за 2022 г.

От данните е видно, че разходите по КФП са по-ниски от планираните, като най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основна причина за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 година.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2022 г. е отрицателно в размер на 1347,3 млн. лв. (0,8  на сто от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5087,2 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 3739,9 млн. лева.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1705,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към края на 2022 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 12,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.