Дефицитът ще стигне 6%

Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) в интервю за Агенция „Фокус” за оценка на икономическата политика на Кабинета „Орешарски”

Фокус:Каква е цялостната Ви оценка за икономическата политика на кабинета „Орешарски”?
Десислава Николова: Този кабинет успя да нанесе сериозни поражения върху икономиката и особено върху публичните финанси на държавата, като тези поражения имат различни измерения и са в множество сфери. Най-големият негативен ефект от това управление е влошаването на фискалната дисциплина и на бюджетните финанси. Тази година очакваният дефицит, който вече се появява като прогноза от външни наблюдатели е над 6%. Това е огромен размер на фона и на заложеното в бюджета за тази година и на Закона за публичните ни финанси, според който не би трябвало да превишаваме лимит от 2% дефицит и също така е два пъти по-голям от европейския таван за дефицит, приемливия таван от 3%, при превишаването на който срещу страните обикновено се задейства процедура за свръхдефицит, стига държавите да не докажат, че превишаването се дължи на еднократни ефекти, които са били извън техния контрол. В случая говорим за един значителен дефицит, който не сме имали дори в най-тежките години на кризата – 2009 и особено 2010 година, която беше като цяло по-тежка за бюджета ни. Няма обективно обяснение защо се позволи и се стигна до такова разхлабване на фискалната дисциплина предвид това, че икономиката в момента расте макар и с неголеми темпове, но все пак не сме в период на рецесия, на свиване на икономиката. Обясненията за този голям дефицит са най-вече заложените свръх оптимистични приходи в бюджета, които се вижда, че няма как да се изпълнят. Ние още при приемането на бюджета за тази година писахме нееднократно, че тези приходи не са реалистични и са много повече, отколкото са възможностите на икономиката предвид и ситуацията в България, и ситуацията в ЕС, като цяло и икономическата конюнктура на национално и световно ниво. Въпреки това този бюджет беше приет, защото срещу тези свръх оптимистични прогнози за приходите бяха заложени едни много по-високи разходи. Това е основната причина, разбира се, има и други две причини, които не трябва да се пренебрегват. Втората причина за тези влошени очаквания за дефицит тази година е бюджетът на НЗОК, който ще се ревизира. Там не мисля, че ще се стигне до незавишаване на разходите на Здравната каса и непокриване на нейния дефицит. Напротив, и той ще трябва да се покрие отново от централния бюджет. Третата причина е КТБ, където все още цената на това, което ще се случи с банката все още не е известна и все още не е ясно дали все пак няма да се премине към възстановяване на депозитите и на вложителите със суми над 100 хил. евро, макар и към момента това да е по-малко вероятния сценарий, не бива да се изключва. Дори само вложенията до 100 хил. евро да се погледнат, тук говорим за една наистина сериозна сума. Въпреки, че не се знае точно колко е тя, ако се погледне като цяло банковата система, около 70% от депозитите са точно такива. Това означава, че ако погледнем депозитите в КТБ, които са 6,5 млрд.лв., 70% от това са 4,6 млрд. лв. Говорим за една наистина значителна сума, която ще трябва частично най-вероятно да се поеме от бюджета по един или друг начин. Във Фонда за гарантиране на депозити има по-малко от половината, т.е.другите трябва да дойдат от някъде и вариантът е бюджета с емисия на дълг и съответно завишаване на дефицита. Това са големите проблеми. Аз смея да твърдя, че събитията в банковата система от юни месец до голяма степен се дължаха и на разклатеното и дори липсващото доверие в правителството и на взаимовръзките между това правителство и определени бизнес кръгове и на настъпилата война в тези бизнес кръгове, която се отрази и на КТБ и на правителството. Тук определено има вина правителството. Иначе, както казах, и в различни други сфери може да се твърди, че може да се наблюдава регрес през последната година, то е отказ от реформи и дори едни изключително вредни решения с дългосрочни негативни последици или за тези сектори, или за цялата икономика. Енергетиката е много хубав и типичен пример за това. Там ние направихме неотдавна анализа на трите ценови решения, които бяха взети през 2013 година и се вижда, че те противоречат и на вътрешната нормативна уредба – Закона за енергетиката и на собствените наредби на регулатора, и на европейските принципи. Като цяло затвърдиха усещането, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не е независим орган, а действа изцяло под натиска на правителството и обслужва неговите популистки подбуди. Тези ценови решения, които включваха намаление на цените за домакинствата, но и още много други елементи като неодобряване на инвестиционни разходи на електроразпределителните дружества, неотчитане на по-високата цена на ВЕИ енергията в крайната цена на потребителите и прехвърлянето ѝ за следващи периоди евентуално. Всичко това доведе до натрупването на огромен дисбаланс в системата, който няма да може да се оправи в рамките на няколко месеца или в рамките на няколко години. Коригирането на тези дисбаланси, които имат формата на взаимни задължения, дългове вътре в системата, ще мине със сигурност покачване на цените за домакинствата, но и най-вероятно и други последици за самите участници на пазара – компаниите, които работят в сектора. И извън енергетиката видяхме, че имаше опит за регулирането като цяло на потребителските кредити. Първо бяха прокарани промените в Закона за потребителския кредит, в последния момент също имаше огромно желание да се прокара и един закон за банковите финансови институции, който отново регулираше небанковите финансови институции, които предоставят кредити. Освен това видяхме и че дълго време се упорстваше и накрая бяха приети промени в Закона за защита на конкуренцията, които пък бяха насочени към търговските вериги и към едно много стриктно регулиране на техните взаимоотношения с доставчиците им. Като цяло тези промени – и в Закона за потребителски кредити, и в Закона за защита на конкуренцията бяха крайно непазарни. Особено визирам налагането на таван на т.нар. „годишен процент на разходите” (ГПР) за потребителския кредит, който да е равен на 5 пъти наказателната лихва плюс основния лихвен процент, което показа едно огромно неразбиране за това как работи този сегмент от пазара – тези бързи кредити, където ГПР-то не е адекватен показател. Там говорим за едни свръх краткосрочни кредити, които има много значителен процент на невръщане, на лоши кредити, които ги няма в банковата система и при банковите кредити и тама наистина лихвените проценти са по-високи именно, за да отразят този риск и краткия срок на кредита. В няколко сфери имаше упорито движение в посока свръх регулиране, непазарни регулации,които убиват части от пазара или се опитват да го задушат, доколкото е възможно. Радвам се, че все пак бе наложено вето от президента на Закона за защита на конкуренцията и към момента не е ясно дали ще успее да се прегласува през следващите дни, но много се надявам да не се случи. Имаше не само от нас, но и от редица външни институции становища за това, че самите формулировки в закона не са ясни, дават възможност за всякакви тълкувания от страна на комисията и като цяло не бяха приети от никого, с изключение на част от българските производители, които стояха зад тази инициатива.
Фокус: Имаше ли примери за добри решения по време на управлението на правителството?
Десислава Николова: Да, разбира се, винаги има и добри примери, но те някак си бяха засенчени от лошите решения и политики. Един добър пример, за който се сещам е инициативата на Даниела Бобева, вицепремиера да облекчи условията за правене на бизнес, да намали регулациите. По нейна инициатива бяха приети два пакета от различни промени в различни нормативни документи, с които се съкращаваха срокове, които администрацията спазва за определени свои действия. Също така някои режими преминаха в по-лека форма – от лицензионни решими в регистрирана. Това наистина бяха стъпки в правилната посока, но като цяло са малки и бяха засенчени от това, което видяхме в много други сектори и като цяло на ниво управление на държавната политика и на държавните финанси.
Фокус: Какво е актуалното икономическо състояние на страната?
Десислава Николова: Това, което се вижда ясно от данните и за БВП, и за пазара на труда е,че като цяло от миналата година икономиката излъчва едни все по-силни положителни сигнали за това, че е загърбила кризата и за това, че по-убедително е започнала да расте и да създава работни места. Моето притеснение е, че от една страна данните можеха да са по-добри, защото ние няма как да знаем, ако я нямаше тази постоянна политическа криза през последната година дали данните нямаше да са по-добри – да имаме още по-голям икономически растеж, още повече инвестиции, още повече работни места. А от друга страна аз се притеснявам, че в момента пак влизаме в този сценарий, който бяхме и миналата година, в който след оставката на правителството на Бойко Борисов имаше съобщения, че някои инвеститори временно са отложили инвестициите си, изчакват. Все пак правителство в оставка и служебен кабинет си е един сигнал за политическа нестабилност, т.е. ние още не сме излезли от тази фаза на икономическа нестабилност. Може би тези що-годе положителни данни, които имахме от края на миналата година и началото на тази, могат да станат по-малко положителни. Но като цяло икономиката беше започнала да надига глава. За първи път през първото тримесечие на тази година имаше създадени над 39 хиляди работни места, което е за първи път от началото на кризата насам. Миналата година имаше няколко хиляди места, но те бяха много по-малък брой и то за цялата година. Все пак за три месеца това е един сериозен пробив по отношение възстановяването на трудовия пазар.
Фокус:Имаше ли спорни решения, които този кабинет взе в последния момент?
Десислава Николова: Аз лично не бях много щастлива от последното заседание на Министерски съвет, на което бяха разпределени около 20 млн.лв., но това е нормално. На фона на тези суми, които споменах в началото като бюджетни дефицити и дисбаланси, които се очакват тази година 20 млн. лв. са общо взето капка в морето. Като цяло принципът също е важен, че все пак бяха одобрени такива, според мен неналежащи спорни разходи в последния момент. Моите притеснения са какво ще направи Народното събрание в следващите няколко дни, защото Законът за защита на конкуренцията все още е в парламента и зависи от него какво ще реши - дали ще го вкара в дневния си ред, дали ще успее да събере кворум ,за да го гласува. Много бих искала това да не се случва, защото както казах там наистина има едни неясни формулировки, които подлежат на манипулируемо тълкуване, има откровено непазарни разпоредби, така че това е единият риск. Като цяло винаги – ако си спомняте и с правителството на Бойко Борисов и тогава подадената оставка, в последния момент бяха прокарани няколко лобистки закона също, което винаги го има като риск. Такива малки поправки, които да обслужват нечий частен интерес, не интереса на обществото , така че също е хубаво гражданското общество да е нащрек, поне ние сме и непрекъснато следим какво се обсъжда, какво са прави, за да предотвратим появата и прокарването на такива лобистки текстове.
Фокус: Необходима ли е в този момент актуализация на държавния бюджет?
Десислава Николова: Да, крайно необходима е. Аз предполагам ,че дори сега да се направи актуализация, есента може би пак ще се наложи още една от новото правителство, тъй като първо към момента имаме само данни към края на май. Обикновено актуализациите се правят, след като се види поне полугодието как върви – как се изпълняват приходите, как се движат разходите. Другото, което е, е, че това което е предложено от Министерството на финансите като ревизия на бюджета е крайно недостатъчно т.е. дори сега да се направи, пак ще трябва още веднъж да се занижават приходите, да се завишават разходите. По-добрият път за актуализация, а не само механично да се намалят приходите и да се увеличи дефицита, а да се потърси начин за орязване на разходите ,за да може дефицитът да е по-малък.Може би по-добрият вариант е сега да се направи една актуализация, есента още една, тъй като ноември месец вече ще е много трудно да се режат разходи, тъй като вече ще са минали 11 месеца, през които ще е харчено и много трудно ще се намерят възможности за това как да се режат. Според мен е хубаво сега да се направи една актуализация, макар, че тя може да се окаже недостатъчна, тъй като най-малкото КТБ в момента не знаем колко ще струва, а след това да направим още една, както се случи през 2010 година. Доколкото си спомням, тогава пак бяха две актуализациите, така че не е невъзможно и предвид ситуацията според мен е приемлив вариант.