Дефлацията дойде, но докога ще остане?

Адриан Николов, ИПИ

Още през май Националният статистически институт обяви отдавна чакана новина – на месечна база общият индекс на потребителски цени отбеляза спад за първи път от началото на войната, а през юни тази тенденция продължи, при това по-осезаемо. Това е съпроводено и с успокояване на годишното изменение на цените, което спадна далеч под пика си от есента на 2022 година. Редно е обаче да се запитаме дали това успокояване на ръста на цените и дори изолирани спадове са начало на трайна тенденция, или просто временно забавяне в контекста на продължаващите инфлационни процеси.

Отговорът на тези въпроси до голяма степен се съдържат в структурата на инфлацията. Спираме се първо на месечното изменение на цените през юни спрямо май 2023 г. Най-чувствителния спад на е при развлеченията и културата – цели 3,1% спрямо май, окуражителни данни има и при храните  – 1% спад. На този фон обаче при хотелите и ресторантите има 1,6% поскъпване за месеца, а при останалите групи стоки и услуги динамиката е по-слаба. Ако погледнем към конкретните стоки и услуги обаче разпределението изглежда малко по-различно.

Голяма част от спадовете при храните са съсредоточени в групата на зеленчуците (-7,4%), при които традиционно има много сериозни сезонни корекции на цените, както и маслата и мазнините (-4,4%) и млякото, млечните продукти и яйцата (-1,9%), които поскъпнаха рязко през пролетта и лятото на 2022 г., а от години средните им цени са далеч над средноевропейските равнища. Другите чувствителни намаления на цените са съсредоточени в газообразните горива (-8,1%), както и горивата за личен транспорт (-1,5%), както и пакетните туристически услуги (-6,7%).

Ако погледнем към годишната промяна на цените, която описва по-дългосрочните и структурни промени, спрямо юни 2022 г. се запазва значителен ръст на общия индекс на цени на потребител – 8,7%. Тук спад има само в една от големите групи – транспортът – с цели 13,7%, най-вече заради рекордно високите цени на течните горива миналото лято, които днес до голяма степен са се нормализирали, но все още са далеч от предкризисните си нива, или от дъната от 2020 г. За същия период обаче храните нарастват с 13,3%, като на годишна база спад в цените има единствено при гореспоменатите масла и мазнини (-18,6%), които миналата година бележеха рекорди.

С други думи, дефлацията през последните два месеца не е осезаема, и още повече – засяга ограничен кръг стоки и услуги. Ако искаме да гледаме напред обаче е редно да се обърнем към факторите, които могат да успокоят потребителските цени в дългосрочен план. Индексът на цени на производител в индустрията (който, както наскоро много ясно демонстрирахме, е много добър предвестник на потребителската инфлация с известно забавяне) с база 2015 г. достигна 150 пункта през май – огромен спад спрямо пика от над 200 пункта в края на миналата година, и много близо до равнището от преди началото на войната. Индексът в енергетиката, който влияе на практически всички останали производства остава висок (183 пункта), но много далеч от пиковете си от 350-400 пункта през есента. Благоприятно се отразяват и значително по-ниските цени на горивата – сигналите са позитивни и насочват към постепенно успокояване на ценовата динамика.

Значителен ръст има обаче има в разходите за труд и заплатите на наетите, което от своя страна означава ръст в разполагаемия доход за потребление, а това създава допълнителен натиск върху ценовите равнища. Именно тук е заключен и един от основните рискове. Въпреки че на този етап консенсусът около държавния бюджет не включва значително разширение нито на социалните плащания и пенсиите, нито на минималната заплата – мерки, които по своя характер са неизбежно проинфлационни –по всичко личи, че в хода на есенния дебат около бюджета за следващата година такива предложения ще получат доста по-силна подкрепа, което би захранило поне в известна степен инфлацията в средносрочен план.

Всички прогнози за икономическия ръст (независимо дали по-консервативната на ЕК, или по-оптимистичната на финансовото министерство), както и данните за ръста на БВП за първото тримесечие сочат към забавяне на икономиката през 2023 г. По-ниският ръст като цяло предполага по-ниска инфлация заради по-свитото индивидуално потребление. Забавянето на стопанската активност обаче създава реален риск от свиване на ръста на доходите на домакинствата, които досега застигаха инфлацията – далеч не е сигурно дали това ще продължи. По-слабият растеж е резултат и от значителните повишения на лихвите както у нас, така и е Еврозоната, което цели именно овладяване на инфлацията.

Въпреки всичките тези благоприятни фактори обаче прогнозните за инфлацията остават по-скоро неблагоприятни. Според ЕК, дори и през 2024 г. ръстът на цените в България ще е над 4% – много далеч от ниската инфлация, съчетана с бързо повишение на доходите, характерни за миналото десетилетие. Това е от значение и за амбициите на България за присъединяване към еврозоната след година, тъй като дори и правителството да успее да овладее бюджетния дефицит, способността на страната да спази критерия за инфлация остава под въпрос.

Ако се върнем към първоначалния въпрос – да, понастоящем наблюдаваме лека дефлация. Тя обаче изглежда по-скоро изолирана в отделни групи стоки и услуги, и поне отчасти движена от сезонни процеси и нормализация на цените на ключови суровини. По тази причина вероятността за дългосрочен спад на цените изглежда по-скоро ограничена, още по-малко за връщане на равнищата им до нивата отпреди 2022 г. Остава повишен и рискът от външни за българската икономика шокове, които, в крайна сметка, бяха основен двигател на големия ценови скок през миналата година.