Джанката – непретенциозната дивачка

Веселина Маринова, сп. Меню
Джанката е весел плод – непретенциозни дивачки, понасящи храбро почти пълното пренебрежение на хората към тях. Кое друго плодно дръвче е толкова безгрижно свързано с детството на повечето от нас?

Няколко поколения помним как летните ваканции на градските момчетии и момичета включваха приключението да прескачаш оградите на чуждите дворове и да „крадеш“ джанки. И дисканта на бабите от прозорците и балконите, дето нямаха никакво намерение да оползотворят плодовете, но на чиято „кражба“ толкова се гневяха. На повечето от нас и до ден днешен им става мило при вида на джанка, отрупана с плод – дали кисели зелени или леко поузрели, но още хрупкави; дали дребни като костилки или по-едрички и месести, джанките неизменно те карат да се почувстваш за малко 10-12 годишен - освежително и тръпчиво като тях.

Понякога се разхождам към Драгалевската река, където едно време с приятелката ми Ани се катерехме на една клонеста здрава бреза и прекарвахме часове високо горе, но преди това натъпквахме джобовете си с едри зелени джанки – не прекалено стипчиви и кисели, но адски хрупкави – с две думи мечта! Тази джанка отдавна я няма, мисля че живее само в моя спомен и може би в нейния – значи е емигрантка чак в Америка.
Сега на двора ни растат четири джанки - от онези пурпурно-лилавите. И само благодарение на чувството за вина – да не оставим да окапят ей така толкова плодове – миналата година спретнахме едно трудоемко, нежно, кисело-сладко желе (пелте), кехлибарено на цвят и много вкусно. То си е бавно за направа, понеже джанките първо се бланшират, за да омекнат, после се прекарват се през цедка, а полученото пюре дълго се бърка със захар на огъня (в съотношение 1 кг сурови плодове/300 г захар), докато се посгъсти. И, нали знаете, налива се още топло в бурканите, а те, някои от тях, след време издават едно приятно за ухото „пук“, понеже се вакуумират, когато малкото въздух вътре изстине и се свие. Вълшебство!

А джанките имат и куп други приложения. Стават за вкусни сиропи и сокове, за ракия и ликьори, за сладкиши и пестил... Сигурно сте ги опитвали и в сурова туршия. Или пък в лятна чорба подкиселена с джанки за по-свежо.

Според резултатите от един проект на Белградския селскостопански университет, джанката Prunus cerasifera е най-полезният плод сред обширния род Prunus - съдържа какви ли не добри за здравето ни вещества. И нещо любопитно, пък и малко известно: твърди се, че е природен лек срещу тревогата. Според една лечебна терапия, включваща десетки есенции от цветовете на растения, между които и тези на джанката, този сорт сливи помага срещу усещането за несигурност и страх.

При това джанката си е нашенка, коренячка. За нейна родина се считат Балканският полуостров и Средна Азия. Дръвчетата (често храстовидни, с много издънки) растат къде ли не. Предпочитат влагата, но понасят добре и по-сухи и бедни почви. Да не говорим че са изключително устойчиви на болести: не се боят от студа, нито се задъхват в жегите, вирееят и на шарена сянка. Размножават се с натурална селекция - чрез костилките, и раждат без поливане, пръскане, торене или подрязване.

Пролетно време ни радват с перуките си от бели цветове, а лятото – с ярките и рокли на плодовете в лилаво, червено, пурпурно, винено, златножълто, оранжево.

Човек никога не оценява благата, които са му на ръка разстояние – достъпни и в изобилие. Наричаме „деликатес“ само редките и скъпи храни. А ето, оказва се, че джанките например са ценен природен дар. Така че догодина у нас пак ще направим от онова сладко-кисело желе, обещавам.

И хайде пак да крадем джанки!