"Дивата ферма" в родопското село Горно поле

"Моята храна е моето лекарство и моето лекарство е моята храна." Хипократ

От деня, в който се оженихме, това ни е препитанието, връща се в далечната 1994 г. Благовеста Василиева, която заедно със съпруга си Николай управлява първото в България стопанство със сертифицирана биологична кланица и предприятие за биологично телешко месо.

Познати на всички просто като Бети и Ники, те превръщат своята "Дива ферма" в родопското село Горно поле в атрактивна дестинация за туристи от цял свят - от Австралия и Нова Зеландия до Сейшелските острови и Норвегия. Преди 7-8 години канадската телевизия прекарва една седмица в снимане на едночасов филм за фермата.

Започват преди 29 години с 10-15 кози и десетина овце, наследство от бабата на Ники. Същата година купуват една крава, после втора. Първите 16 животни, които купуват наедро, са с парите от апартамента на родителите на Бети в Пловдив.

Още първата година половината умират. От 2000-2001 г. започват да купуват Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо. Тези породи са адаптирани към специфичния микроклимат на Източните Родопи и няма проблем с отглеждането им. Доскоро отглеждат и каракачански овце, но се отказват и минават само на крави.

Всички 1600 животни на "Дивата ферма" се отглеждат на свобода, а от 1000 дка земя, която обработват, единствено косят трева. Тази година за първи път пробват да засеят сорго, което окосяват и балират.

Стопанисват общо купена земя малко над 4000 дка, а с наетата земя в Белмекен, Рила са общо около 12 000 дка. В Белмекен животните са на лятна паша около 3 месеца. Докато мине коситбата, идва краят на юли и тогава е най-хубавият период да се качат на Белмекен, защото преди това е много студено, валят много дъждове, разказва Бети.

По думите ѝ обикновено първият сняг в Рила пада в края на август, а през септември вече е нормално през седмица-две да има снегове, но въпреки това кравите оцеляват и се връщат много добре заредени за зимата.

Тази година не са им разрешили да останат в Белмекен след 31 октомври, докато други години са седели заради сушата и до 20 ноември. Миналата година са свалили животните до междинно пасище в Борика още месец и половина и са ги прибрали на 10 януари.

"Нямаме никаква алтернатива за изхранване целогодишно. Ако останем тук, а не отидем на Рила, от 1 август трябва да започнем да храним, а ние имаме храна максимум за два месеца", посочва Бети. Земята в Източни Родопи позволява само една коситба годишно, която те балират, за да осигурят нужната храна.

Друг проблем, който с всяка година се задълбочава, са сушата и водопоят. "Успяхме да изчистим сами един язовир в центъра на едното поле, но той е крайно недостатъчен за всички животни да бъдат напоени. Има още няколко микро язовира, които пресъхват през лятото – за тях никой не се грижи, откакто са направени през 60-те години. Другата алтернатива е около реката, където зимата остават около 300-350 животни", обяснява Бети. Няма и подпочвени води, тъй като се намират на ръба на вулканичен кратер.

Бети казва, че миналата седмица е валял първият хубав дъжд от юни насам. По думите ѝ от 10 години все повече се увеличава периодът без валежи и вече като че ли е тенденция 5 месеца да не вали.

Когато приберат говедата от Рила, ги разпределят на 6 места. В момента в права линия може би имат 100 км огради.

Имат около 25-30 коня, които за разлика от кравите, за които се приготвят бали, се отглеждат изцяло пасищно. Те са си диви коне - раждат се на свобода и умират на свобода. Само 4-5 от тях са ездитни. Тях ползват в Рила, където основно всичко се прави на кон, защото разстоянията са огромни и без коне е абсурд да се събират толкова много животни. Ники всеки ден язди по 20-25 км.

Стъпка по стъпка към затворения цикъл и кръговата икономика

Първите години са продавали 2-годишни бичета на "Тандем", след което обаче се отказват да ги оставят до такава възраст, защото на втората година често ги изяждали вълците. Тогава решават да ги отглеждат до 6-8-месечна възраст, макар да нямат толкова печалба. Така правят и до ден днешен - продават ги, щом майките ги отбият.

За период от 2-3 години изнасят за Италия, после започват да работят с албански купувач, който обаче редовно сваля цената, и покрай туризма започват да ги продават директно на крайни клиенти. Но тогава все още имат малко животни.

С времето назрява идеята да си направят собствена кланица и да затворят цикъла. Първо започват да търсят голяма кланица, която да сертифицират за биопроизводство, но никоя не се съгласява. Така се стига до 2015 г., когато кандидатстват и печелят проект по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

През декември 2018 г. откриват кланицата и отначало нещата започват бавно - правят буркани, които няма къде да пласират, но с постоянство лека-полека хората научават за тях.

"Със сигурност сме допуснали много грешки в конструирането на кланицата, но, за съжаление, изискванията на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са кошмарни, защото няма значение дали ще работиш с капацитет 5 телета на ден, 500 или 5000. Имаме набор хладилници, от които половината стоят празни", коментира Бети. Според нея трябва да има някаква гъвкавост за малки предприятия, тъй като не всеки може да направи такава голяма инвестиция, за да отговори на всички изисквания. В другите страни не е така, допълва тя.

Участието на Бети и Ники в телевизионния формат "Фермата" миналата година в крайна сметка ги изстрелва на съвсем друго ниво – цялата им продукция започва да свършва още на следващия ден. "Ние нямаме такива големи количества, изобщо не бяхме подготвени за това. Нашето производство е малко, бутиково", спомня си Бети.

Тази година вече не се нуждаят от участия в предавания - имат редовни клиенти, а корпоративните поръчки растат.

Все пак по думите на Бети продуктите с месо са сезонни - месото се търси най-много от октомври до януари, през февруари и март има голямо затишие, след това пак се засилва около Великден и затихва след него.

Положителното е, че пикът от октомври до декември се съчетава и с отглеждането на кравите, защото те се телят през февруари-март и в периода на пика в търсенето телетата са точно 7-8-месечни. Когато дойде време да се заколят, те са между 120 и 180 кг. 

"Дивата ферма" прави над 30 вида продукти - всички видове пресни меса, три сурово сушени деликатеса, пастърма, бульон и шкембе в буркани. Не използват никаква химия в производството си. "Може би правим единствените колбаси в света, които не се слага абсолютно нищо освен сол и 2 грама био захар на килограм суджук", заявява Бети.

Затова продуктите им не са розови, а сивеят. Това е и причината да не са трайни - отвориш ли буркана, до третия ден трябва да си го изял.

Част от кръговата им икономика е да използват някои продукти, които са отпадъчни в други производства - лой, костен бульон (който в момента е най-продаваният им продукт), шкембе.

Следващата стъпка, която Бети иска да направи, е да започнат да правят брашно от костите.

Енергийната ефективност се превръща в необходимост

По думите на Бети най-големият кошмар на едно предприятие са токът и водата - това е огромно перо от разходи. Първите години пестят, като изключват хладилниците, които не ползват, но с годините сметките се покачват.

Докато миналата година не стигат 10 000 лева за ток. Затова през януари тази година слагат 30 кв. метра фотоволтаици на покрива на производствената сграда и сметките тръгват надолу, като за миналия месец сумата е 2300 лева. За периода от началото на годината досега икономията им е 50 процента. За момента нямат батерии, затова продават излишъка, който е 200-300 лева на месец.

"Идеята за проекта "Мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика за микро предприятия от хранителния сектор в България" ни дойде от сметките за тока. Говорихме с наши партньори от Норвегия, с които вече сме правили два проекта. Започнахме да обменяме мнения и те споделиха, че все повече ферми са започнали да слагат фотоволтаици", разказва управителят на Фондацията за биоземеделие "Биоселена" Стоилко Апостолов.

Така се стига до решението да направят обучение по енергийна ефективност и другата голяма и важна тема, която е фокус в момента в европейските политики, а именно кръговата икономика или биоикономика - намаляване на разхищението на храна, на ресурси и икономия на енергия.

За проекта, изпълняван от "Биоселена" и норвежката неправителствена организация "Norges vel" с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм (Norway Grants) 2014-2021 г. по програма "Развитие на бизнеса, иновациите и малките и средни предприятия", подбират няколко добри практики, които да популяризират, да извадят добри примери от Норвегия и България. Именно такъв пример е "Дивата ферма".

В проекта, който е на една година, вече са се включили около 60 предприятия.

Източните Родопи - раят на биоразнообразието

Източни Родопи е едно от най-дивите кътчета, запазени в Европа, и най-богатата територия в Европа по биоразнообразие - има няколко растителни ендемита, един животински, 2000 броя висши растения, 59 вида бозайници, 273 вида птици (от общо 420 в България). Много от животинските видове са защитени.

Около Маджарово се намират 5 защитени територии. Сред тях най-голяма е "Черната скала", която е единствената такава на Балканския полуостров. През нея минава полиминерална жила, по която има ивици ахати, аместисти, планински кристал и халцедон. В Европа има само две такива, като другата е на границата между Швейцария и Франция в Алпите.

Самото Маджарово лежи на дъното на двукратерен вулкан, който преди 30 млн. години е изригнал за последен път. Горно поле се намира на ръба на единия му кратер.

В Източни Родопи се срещат 16 вида полускъпоценни минерали, а река Арда е златоносна./БТА

снимки: Дивата ферма