Дигитализация на банките в България

Тазгодишното издание на проучването на Делойт за дигиталната зрялост на банките включва 304 банки в 41 държави, в България то обхваща 5-те най-големи банки и 5 по-малки банки, като по този начин се покрива значителна част от пазара. Общо се наблюдава положително развитие в посока дигитализация и взаимодействие с клиентите онлайн, най-вече чрез добавяне на функционалности в мобилните приложения – в съответствие с глобалните тенденции сред отличените като шампиони банки. Въпреки че повечето от банките в проучването са класифицирани като закъсняващи с дигитализацията, има няколко цифрови осиновители с резултат над 40%, което ги довежда до глобалното средно ниво според проучването.

Подобно на глобалните дигитални шампиони, българските дигитални осиновители инвестират значителни усилия в разширяването на присъствието си в различни канали, предлагайки на своите клиенти пълно онлайн обучение, откриване на сметки, депозити и дори инвестиции чрез мобилни приложения. Клиентите могат също да получат определени продукти онлайн и дори и да задействат процедурата за по-сложни продукти като ипотечни кредити. Предлагат се макар и малко на брой извънбанкови услуги като плащане на сметки за комунални услуги, продажба на електронни винетки и онлайн закупуване на застраховка за превозни средства.

Местният пазар все още изостава от средните глобални показатели по отношение на дигиталното си развитие, като най-значителните пропуски се наблюдават при разширяването на взаимоотношенията с клиентите и позволяването на клиентите да прекратят връзката си с банката. В областта на събирането на информация, функционалностите за откриване на сметки и ежедневното банкиране пазарът е в по-добра форма от предходните години.

Регионално развитие на дигиталното банкиране на дребно срещу дигиталните шампиони

По-голямата част (88%) от 40-те анкетирани банки в балканския регион (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Сърбия и Словения) се считат за цифрови осиновители или изоставащи от процесите на цифровизация. Въпреки това, останалите 12% показват, че някои банки в Югоизточна Европа вече предлагат силно конкурентни дигитални продукти в областта на банкирането на дребно. Задълбочено сравнение на функционалностите на регионалните дигитални шампиони разкрива, че най-доброто представяне е при събирането на информация, следвано от адаптирането на клиента и основното ежедневно банкиране, в сравнение със средните глобални стойности. Въпреки това все още има значителна възможност за подобрение в областите на разширяване на връзката с клиентите и увеличаване на функционалностите в мобилните канали на банките.

Пътят на по-нататъшното развитие на дигиталните канали и трансформацията на бизнес модела не е лесен, а предизвикателствата са многобройни – от стабилността и сигурността на системите, дизайна на потребителското изживяване, до сегментирането и дефинирането на дигитална стратегия около приоритетните за банките клиенти. В България секторът има поле за подобрение и повишаване на качеството на услугите. Чрез дигитално ориентирани инвестиционни стратегии банките могат да се насочат към области с най-голям потенциал и да предложат по-разширени функционалности около застрахователни продукти (банково застраховане), специални отстъпки за платформи, управление на лични финанси и функции за управление на карти и др. Едно е сигурно, по-нататъшните и постоянни инвестиции в подобряването на дигиталните канали и информационните технологии за банките остават приоритет и в основата на бизнес стратегията.