Дигитализацията ще се отрази най-силно на средната класа

Има пряка връзка между цифровите умения и богатството на една държава. Дигитализацията ще се отрази най-силно на средната класа. Опитът престава да бъде предимство на пазара на труда.

Това са част от изводите от провелата се  в БСК, дискусия, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда, с участието на експерти от БСК, КНСБ, МТСП, БАН, неправителствени организации, браншови организации на работодателите, мениджъри на предприятия, специалисти по човешки ресурси и медии. Кръглата маса се проведе в рамките на проекта на БСК „Готови за дигитална трансформация“, който се изпълнява в партньорство с КНСБ и МТСП, и е финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Целта на форума бе чрез дискусия между експерти от различни обществени сфери да се представят измеренията на дигиталното неравенство в България и възникващите предизвикателства за бизнеса и работната сила, да бързат дефинирани конкретни мерки и действия, които трябва да бъдат предприети от публични институции, бизнес, НПО и социални партньори, с цел преодоляване на негативните тенденции.

Изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин представи данни за разделението на пазара на труда, от гледна точка на възможностите за дистанционна работа.

Според проучванията, около 40% от заетите в ЕС могат да работят дистанционно, като това са преди всичко хора с високо образование и високо заплащане. Преобладаващата част (60%) от работните места в ЕС не позволяват дистанционна работа, като основната бариера е това, че дадена работа има значителна физическа обработка или задачи за манипулиране (медицинска сестра, сервитьор, водопроводчик и т.н.).

Калфин подчерта, че по ниво на дигитални умения България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния). По предприятия, използващи поне една AI технология, след страната ни са само Унгария, Кипър, Гърция и Румъния, а по предприятия, използващи роботи в производството си (8,7%), сме на десето място в ЕС (на първо място е Финландия с 13,8% от предприятията, а на последно място е Великобритания с 4,1%).

По данни на Евростат, на ниво ЕС, AI технологии в най-висока степен прилагат в своята дейност големите предприятия, като най-често (39,4%) това са технологии за ИКТ сигурност, следвани от технологии за производствените процеси (32,7%), за процесите на бизнес администриране (29%), за маркетинг или продажби (25,3%) и за логистика (17,7%).

Най-малко AI технологии се използват за управление на човешките ресурси (11,2%). Прави впечатление, че все повече се използва AI с сектори с недостиг на работна ръка като туризма,транспорта, строителството и др. „Уменията са превозното средство, което може да заведе някого до желаната работа, но трябва този човек да бъде мотивиран да потегли – трябва да го привлича крайната точка на пътуването“, каза Ивайло Калфин и подчерта, че за да предпочете един ИТ специалист работа в България, той трябва да е мотивиран за това, като мотивацията не винаги е свързана със заплащането.

В изказването си Ивайло Калфин подчерта факта, че държавите с най-висока производителност и най-висок БВП са и с най-висок процент от населението с необходимите цифрови умения, т.е. има пряка връзка между дигитализацията (и, в частност - дигиталните умения) и развитието на икономиката.