Диетичните хлябове не са нискокалорични

Всеки хляб е здравословен. Въпросът е в това какво точно търсите, какво е вашето заболяване, какво в крайна сметка целите. Специалистите предупреждават, че България е на едно от първите места по затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, инсулти. Това като цяло означава, че имаме проблем с наднорменото тегло. Подобен факт безусловно изисква хранене с диетичен хляб, а когато говорим за диетичен хляб това означава - хляб на ръжена основа или обогатен със семена. Тези хлябове обаче не са нискокалорични, просто тяхната усвояемост е по-бавен процес. Имаме засищане, което, ако за нормалния хляб, условно казано, е три часа, за другия е четири часа. И това дава възможност да се каже за тези хлябове, че са диетични, защото приемаме за определено време по-малко калории, коментира в интервю за БТА Николай Тапаров, председател на Камарата на индустриалните хлебопроизводители и сладкари и собственик на една от най-големите фирми за хляб.
Друг е въпросът с хлябовете за диабетици. Когато наличието на естествени захари в хляба е повече, се повишава кръвната захар. Затова на пазара се появиха хлябове, които обират тези излишни захари и поддържат нивото на кръвната захар в норма, обяснява Тапаров. В собственото си производство той е решил въпроса с внос на микс, тестван в Германия и широко използван в техните болници и диабетните общества. В общия обем продажби все още традиционно място заема известният като заводски или хляб "Добруджа", казва специалистът. Изборът на хляб е право на всеки, но когато имаме повече информационна култура и покупателни способности, хората търсят и други видове хляб. На запад в момента консумацията на т. нар. био хлябове е достигнала 70 процента, твърди Тапаров. За съжаление българският пазар на база покупателност не е готов да го поеме още. Това са уникални неща - природни, изчистени от всичко и цената на един такъв хляб ще бъде два до три пъти по-висока. Българинът не е готов на този етап да поеме цена от 4 до 6 лева за килограм хляб, коментира Тапаров.
На въпроса има ли картелно споразумение за цената на хляба у нас той отговаря: " В България има 750 производители на хляб. Смятате ли, че тази "Велчова завера" може да стане веднага с всичките тях. "Има едно нормално и естествено явление в тази посока. Предпоследното увеличение на цената на хляба от 1 август м. г. стана след 45 дни - за какъв картел говорим тогава. Ако е картел - то ще стане веднага", казва Тапаров.
Ако в България се произвеждат нискокачествени продукти, то няма да сме канени за доставчици на чуждестранните вериги, каквито покани имаме от Кауфланд например за всички страни от Източна Европа. Така специалистът отговаря на въпрос наистина ли българинът яде най-нискокачествения хляб.
За съжаление в момента нямаме капацитетните възможности да правим това и решихме да понесем неустойки, вместо да поемем ангажимента за доставки от порядъка на 65 млн. броя хляб, например. Нужна е подготовка за това. Но хората са ни оценили и това трябва да ни дава самочувствие, посочва специалистът.
Що се отнася до изготвянето на браншови стандарт за хляба - бял, добруджа и типов, Тапаров коментира, че ще изчака решенията на експертната комисия. По негово мнение, за да се избегне субективизмът трябва да участват всички експерти в бранша. Защото брашното като такова е стабилизирано, откакто България се помни. Същото важи и за хляба. Въпросът е това да бъдат естествени неща, посочва той.
Хубаво е темата да бъде отворена, но трябва да има обективна информация, смята производителят.
По думите му използваните подобрители в хляба, за които толкова много се говори, не са химикали, а естествени съставки. Най-традиционните сред тях са аскорбиновата киселина и сухият глутен - все екстракти от естествени продукти, обяснява специалистът. На проявеното съмнение той отговаря така - "няма как от 4 млн.тона реколта хлебна пшеница тя да е цялата с напълно гарантирано качество". За сравнение той дава и виното, при което също се използват стабилизатори, преди да бъде
бутилирано.
Все пак възможно е да има хляб без никакви стабилизатори - само с хляб, вода и брашно, казва Тапаров.
Неговата трайност ще бъде същата като на другите хлябове - 36 часа. За да има такъв хляб обаче, трябва зърно с висок глутен, ако не, трябва в брашното да се добави сух. И този глутен е естествен екстракт от пшеница, а не химия, подчертава производителят, според когото с темата се спекулира.
Ако технологията разреши да ползваме брашно, мая, вода и малко сол - това означава, че брашното трябва да отговаря на определени критерии, които заедно със зърнопроизводителите и мелничарите ще осъвременим, е мнението и на Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Непостоянното качество на брашното е причина за влагане на подобрители в хляба, посочи тя.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви от своя страна, че по отношение на хляба компромиси няма да има. "До момента хлебопроизводството не беше в моя ресор, но сега е. Ще бъдем безкомпромисни и няма да се спрем пред нищо и там, където констатираме нарушения, ще санкционираме с цялата строгост на закона", закани се тази седмица при откриване на агенцията по безопасност на храните министър Мирослав Найденов. "Защото става въпрос за хляб, за основния продукт на нашата трапеза и тук компромис няма да има, както това стана с млеко- и месопроизводителите", предупреди той. Попитан дали няма да се извини на бранша за тежкия упрек, че българинът яде най-лошия хляб, министърът отговори така: "Казах, че ядем най-лошия хляб в Европа, но той е и най-евтин и може би има корелация между двете неща. Нека да докажем, че това не е така."