Дизелът: какво проспа Германия?

Германските общини могат да налагат забрани за влизане на дизелови автомобили в централните части на градовете. Това е жълт картон за отличничката по екология Германия. Коментар на Йенс Турау, представен от Дойче Веле.

През първите си години като канцлерка Ангела Меркел често беше наричана "климатичната канцлерка". Тя беше решена да даде тласък на международната екологична политика и вършеше едва ли не чудеса при срещите на Г8 и Г7, за да убеди останалите държави в ползата от тази политика. Навремето Меркел дори обяви енергийния обрат за свой приоритет.

Тя обаче забрави едно: да приобщи към тези усилия и мощната германска автомобилна индустрия. Затова автоиндустрията реши да се спасява сама: тя продължи да произвежда мощни автомобили с много конски сили, проспа прехода към електромобилност и продължи да залага на дизеловите двигатели, защото те изпускат по-малко парникови газове от бензиновите. Дизеловите автомобили обаче замърсяват в много по-голяма степен въздуха с азотни оксиди. Така концерните решиха да си послужат с измама, за да прикрият именно тези високи стойности.

Сега Върховният административен съд уважи жалбата на природозащитниците. Съдиите от Лайпциг постановиха, че при надвишени стойности на азотните оксиди в германските градове и когато нищо друго вече не помага, властите могат (и трябва) да налагат забрани, с които да държат дизеловите автомобили по-далеч от и без друго тежкия атомобилен трафик в градските центрове. Така съдът свърши това, което политиката пропусна да направи.

Купувачите плащат сметката 

На първо време сметката за това ще бъде платена от доверчивите купувачи на дизелови автомобили, сред които има и много средноголеми и малки предприемачи. Защото до този момент усилията на политиците и автомобилните концерни да решат проблема чрез преоборудване на автомобилите не сполучи - това е възможно само със софтуер, струващ по няколко хиляди евро на автомобил. А концерните не бяха готови да плащат такива суми. Сега очертаващите се забрани може и да променят позицията им.

Политиката пък, която не желае да дразни допълнително могъщия автомобилен бранш, си блъска главата над алтернативни решения: мисли как да въведе безплатен градски транспорт и да оборудва автобусите и служебните автомобили с електрически двигатели. При това политиците знаят отлично, че замърсяването може да се върне в допустимите норми само с нови и преоборудвани, екологично чисти дизелови автомобили -  и то ако промяната се осъществи достатъчно бързо. В противен случай наистина могат да бъдат въведени забрани за движение - не веднага, но в средносрочен план. И не само в градове с лош въздух като Дюселдорф и Щутгарт, а и в много други германски градове.

Редица местни политици вече предупреждават, че забраните за дизеловите автомобили са трудно осъществими, защото градовете и общините не разполагат с достатъчно полицаи. Накрая сигурно ще стане така, че най-новите дизелови автомобили, които покриват строгите норми на ЕС, ще бъдат снабдени със специална плакета и ще могат да се движат навсякъде из страната. А по-старите автомобили ще трябва да бъдат преоборудвани. За това решение обаче засега не се очертава мнозинство в Бундестага. И с право провинциите се чувстват предадени от централната власт.

Автомобилна Германия се променя

Впрочем, това също е нещо ново за нас: че германското правителство вече не успява така успешно да се съпротивлява на Брюксел по спорни въпроси, засягащи пряко автомобилната индустрия. Но положението изобщо не е чак толкова лошо: нали Германия погреба ядрената енергия и построи хиляди нови ветрогенератори и слънчеви инсталации. Сега страната на многото магистрали (без ограничение на скоростта по тях) и на лъскавите автомобили (които са символ на висок стандарт) получава и нова концепция за мобилност. С малко натиск от Брюксел и от германските съдилища.