"Дим да ме няма" - поп или чалга

В три последователни седмици EconomyNews.bg проследява бизнес моделите на поп-фолка, поп музиката и българското филмопроизводство.

Ива Стойкова

Истинска война водят от години поп музикантите срещу чалга изпълнителите. Тя е сред сочените причини България да няма национален чарт. Дали обаче омразата от страна на попа е основателна? Бизнес моделът на българската поп индустрия донякъде е огледален на чалгата. Вижте кои са разликите.

Звукозаписни компании
Истински музикален бизнес в България се развива едва след 1989 г. - дотогава съществува държавен монопол, национална звукозаписна компания със звукозаписно студио „Балкантон”, Агенция „Музика” и националното радио, които държат правата. Днес съществуват 42 компании, които издават и разпространяват лицензирани продукти на големи музикални лейбъли и продуцират български музикални изпълнители. Едни от първите и най-големите и досега са Старс Рекърдс и Вирджиния Рекърдс. Делът на българска музика на пазара се движи между 12% и 16%. Но данните не са представителни, тъй като самите музикални компании и продуценти не предоставят редовно изчерпателна информация за продажбите си, коментираха за EconomyNews.bg от ПРОФОН.
Старс Рекърдс се появява през 1990 година, като почти всички големи имена от родната сцена са работили с нея. Печалбата на Старс Рекърдс за 2009 г. е 12 хил. лв., но е чувствително увеличение спрямо предходната година, когато в счетоводния отчет е записана 4 хил. лв. печалба.
Вирджиния Рекърдс е основана през 1991 г., за да бъде партньор в България на най-голямата по онова време музикална компания в света – PolyGram. От 2010 г. Вирджиния Рекърдс вече е лицензиант на Sony Music Entertainment за България. Печалбите й вървят надолу - 172 хил. лв. през 2009 г. и едва 35 хил. лв. през 2010 г.
Заслужават внимание дигиталните продажби на музика, които през 2009 г., например, са били $0,7 млн. (70% за мобилни телефони и приложения). Летният хит на Графа - сингълът „Дим да ме няма”, стана №1 по продажби в iTunes, дигиталната дистрибуторска платформа на Apple за територията на България. Вероятно това е бъдещата посока за размисъл и развитие за българския музикален бизнес.
Схема медия-продуциране

Големите звукозаписни компании не се преструктурираха и не доведоха след себе си музикални тв канали или радиостанции. И това е първата разлика с чалга бизнес модела. Интересен феномен в българската поп индустрия обаче е появата първо на профилирани медии и едва след тяхното налагане - на звукозаписни и продуцентски компании.
Първият музикален тв канал е ММ (1997-2010). През 2003 г. дъщерният канал М2 започва да излъчва само българска музика. През 2005 г. се създава ММ Рекърдс, а първият подкрепен от компанията изпълнител се казва Крум, преквалифицирал се по-късно в поп-фолк певец. След неколкократна смяна на собствеността на ММ от чужди групи, в крайна сметка М2 е закрит през 2007 г., а три години по-късно и ММ.
Схемата медия-продуциране се наблюдава и в радиоефира. През 2001 г. стартира БГ радио, а през 2007 г. вече е налице БГ Рекърдс с идеята да посредничи между музиканти и клубове, заведения, частни партита. БГ радио, което също вече не е българско, разчита на пазарен дял за 2011 г. от 4,8%, което го поставя на пета позиция сред радиостанциите.
Приносът на тези две медии е появата на малки чисто български лейбъли. Мария Илиева, придобила популярност до голяма степен благодарение на БГ Радио и ММ, създаде през 2007 г. Стерео стая - продуцентски лейбъл за нова българска музика. Целта е прослушване и промотиране на млади таланти. Бутиковият каталог съдържа три имена.
Друго разклонение, родено от ефирната популярност, е Монте Мюзик ООД - по идея на Графа, развиващо продуцентска, мениджърска и PR дейности, организация на партита. Сред най-големите постижения на компанията за 2008 г. са два големи концерта в Зала 1 на НДК (Акага и Графа), със спонсори ПИБ, Моторола, Софарма, Синергон Холдинг, Мултирама и др.
Годишни награди
Българската поп музика има своите годишните музикални награди - амбициозни колкото „холивудско” събитие. В основата им, както и при чалгата, всъщност е рекламата, включително и на изпълнителите.
Първите такива награди са на ММ през 1998 г. Последните със същата марка са определени като „Награди на десетилетието” - през 2007 г. Тогава като медийни партньори са записани "Вивател", Би Ти Ви и други.
Днес БГ Радио, което също определя годишни музикални награди още от създаването си, няма конкуренция и коректив. През 2012 г. беше 10-та юбилейна церемония с генерален спонсор VIVACOM, плюс BMW България и Застрахователно АД “ВИКТОРИЯ”, Тандем В ООД, Валерий СиМ Груп АД.
Тези награди са смятани за едно от най-престижните събития в българския музикален бранш, макар че от години лицата на номинираните и отличените са едни и същи. Шепа поп изпълнители, които в момента са на върха, са продуцирани от БГ Радио, коментира за EconomyNews.bg музикалният мениджър и издател Виктор Лилов. Лансираната политика от БГ Радио се възприема като алтернатива на поп-фолка. Това е вероятно и причината да се радва на добра публика и спонсори.
От риалити формати към клубове
През последните години българската популярна музика получи известен тласък, благодарение на тв предавания като „Мюзик айдъл”, „Х фактор”, „Гласът на България”, „Пей с мен”. Според медийни оценки на хора от бранша, те са реанимирали клубния живот. Бизнес моделът на клубовете обаче не е устойчив. Обикновено участията се субсидират от оборота на бара за вечерта. Другият вариант е музикантите да получат сумата от вход, без да е сигурно, че ще успеят да покрият разходите си. Разходите и за самите клубове също не са малко (допълнително осветление, озвучаване, вместо CD в уредбата). Ето защо малка група ентусиасти организират живи клубни участия и не могат да формират стабилна пазарна среда.
Частни участия и концерти
Доказателство, че българските поп изпълнители разчитат основно на частни участия, е появата на посредници като БГ Рекърдс или Монте мюзик. Макар и пазени в тайна, говори се, че сравнително добри хонорари взимат Графа, Миро, младата звезда Дивна, като те основно разчитат на фирмени тържества. Ясно е, че цените са „по договаряне”.
Поговорката „Ден година храни” за изпълнителите важи за общинските организирани прояви като новогодишни концерти на открито или празници на градовете, които разчитат на предварително гласувани бюджети. Например за концерта на пл. „Княз Александър І” в навечерието на 2012 г. Столична община отдели 50 хил. лв. Парите първоначално са за хонорари, но след медиен скандал отиват за техническото обезпечаване на мероприятието. Иначе целият концерт е струвал над 300 хил. лв. БНТ поема тежестта за хонорарите на изпълнителите. Злите езици твърдят, че само Васил Найденов е взел 20 хил. лв. Баснословни суми витаят и около Лили Иванова - от 30 до 800 хил. лв. По-скромни хонорари, отново за новогодишни участия, които принципно се плащат двойно, получават по-младите изпълнители като Миро - 12 хил. лв., Елица и Стунджи - 5-6 хил. лв.
По отношение на концертите, днес капацитет да напълнят зала 1 на НДК или новата зала „Арена Армеец”, както и да направят национално турне, имат основно опитните „естрадни” звезди от близкото минало. За сравнение, абсолютната звезда Графа прави турнета в страната, но клубни. Логично е обяснението на Катя от дует „Ритон” (35 години на сцената!), че „чалгата печели борбата с поп музиката, защото е по-мелодична и е по близка до балканския манталитет, докато естрадата се стреми към англо-саксонско звучене".
Поп музика made in BG - засега само в България
Българския поп се опитва да имитира пазарния подход на западни компании и не рядко успява да наложи български хитове – последният от тях е „Дим да ме няма” на Графа, Бобо и Печенката („Монте мюзик”). За да стане обаче попът истински бизнес предстои много работа. Според експерти нужна е най-вече подкрепа на държавата. Тя да създаде културни политики и да подпомогне рекламирането на българките поп изпълнители в чужбина – чрез участия например на български лейбъли в MIDEM, изложения в Тексас, САЩ, Хонгонг. Държавата би могла да подкрепи и издаване на компилации с българска музика, подбрана на базата на конкретни критерии и качество.
 

Снимка: интернет, кадър от клипа към сингъла "Дим да ме няма"