Дисбалансите търсене & предлагане на труд

Конвергенцията по отношение на икономическата активност на работна сила протича трудно, увеличава се разликата в търсенето и предлагането на труд между шестте икономически райони в България. Това са основните извода в изследване на Института за икономически изследвания при БАН, посветено на регионалната балансираност на пазара на труда в България. То бе представено от проф. д-р Искра Белева по време на Международната конференция: „Икономическо развитие и политики: Реалности и перспективи“, посветена на 70-годишнината от създаването на Института.

Две положителни тенденции са отчетени за периода 2010-2017 г. – налице е подобряване на икономическата активност на работната сила, както и намаляване на равнищата на обезкуражените и дългосрочно безработните в България и доближаването им до средноевропейските равнища, коментира проф. Белева. В същото време се забелязват устойчиви проблеми с икономическата активност и трудовата миграция на младежите на възраст от 15 до 24 години, както и задълбочаване на качествените дисбаланси между търсене и предлагане на труд, изтъкна тя проблемните зони.

Оценката за съвкупното влияние на икономическата активност, заетостта и безработицата върху пазара на труда и жизненото равнище очертава силно депресирани области с хронично ниска динамика и равнища на  икономическа активност и заетост и с устойчиво висока безработица, става ясно от доклада. Такива са Разград, Търговище, Враца, Шумен, Силистра и Видин, за разлика от София, Стара Загора, Пловдив, Благоевград и Кюстендил, които са на челните места в регионалната класация по основни показатели на пазара на труда през последните години.  

Според проф. Белева, направените оценки открояват нарастване на  междурегионалните различия, показващи поляризация в посока север-юг, т.е. южните райони имат по-добри тенденции в развитието на локалните пазари на труда и във въздействието им върху жизнения стандарт. С най-добри показатели е Югозападният регион, по който всички останали се сравняват. Налице е устойчиво изоставане в развитието на пазара на труда в Северозападния район, подчерта авторът на доклада, и добави, че депресираното търсене и предлагане на труд намира израз в по-бавното от средното за страната нарастване на създавания продукт и динамика на брутния вътрешен продукт на човек от населението. Съществен принос за това имат застоят в преструктуриране на местната икономика и слабата й интеграция в националните и международните производствени структури.

По отношение на икономиката като фактор за динамизиране на заетостта се наблюдава следната зависимост – потенциалът на региона нараства, ако се развива секторът на услугите. Обратно – региони, в които преобладава селското стопанство, пропадат в класацията, например Добрич, Шумен и Силистра. Районите с преобладаващи сектори като промишленост и строителство запазват средното ниво.

Анализът на икономическата активност, заетостта и безработицата по региони показва още, че регионалните програми за заетост като възможен инструмент за баланиране на търсенето и предлагането на труд не са ефективни за разлика от тези, които се прилагат на национално равнище.

На базата на изследването авторът подчертава, че възможностите за въздействие върху локалните трудови пазари произтичат преди всичко от динамиката на развитие на местните икономики. Ето защо специфичните политики за въздействия върху икономическата активност, движението на работната сила и повишаване на нейното качество имат важно, но не и определящо значение.

Международната конференция: „Икономическо развитие и политики: Реалности и перспективи“ се организира на 21 и 22 ноември 2019 г. от Института за икономически изследвания при БАН, като на нея бяха представени 86 доклада, 20 от които са на чуждестранни икономисти от Румъния, Полша, Северна Македония, Украйна, Турция, Алжир, Сърбия и Черна гора. Общо в двата дни на научния форум бяха разгледани 5 тематични направления: макроикономически измерения на икономическото развитие, икономическа и финансова интеграция в ЕС и участието в световната икономика, пазар на труда и социални политики, регионално и секторно развитие, екология и устойчиво развитие, и фирмата на XXI век.