Дискусия бизнес:образование

БСК ще разработи онлайн базирана информационна система за предлагане и търсене на места за стажуване, за да отговори на един от основните проблеми, поставени от ректорите на висши учебни заведения по време на проведена късно вчера (11 октомври 2011 г.) среща с ръководството на камарата. В продължение на повече от два часа представителите на бизнеса и на ВУЗ-овете дискутираха възможностите за подобряване качеството на висшето образование у нас. Срещата се проведе по покана на БСК, а поводът бяха оповестените преди около месец предложения на камарата за реформа на образователната система, в контекста на отправените към страната ни препоръки от Съвета на ЕС в края на месец юли.
„Студентите трябва да имат умения да се адаптират към бързо променящия се свят. Работодателите търсят комуникативни, иновативни, решаващи проблеми, критично мислещи и работещи в екип кадри”, каза при откриването на срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В същото време, той изрази тревога, че е налице сериозно разминаване между търсенето на работна сила с определена квалификация и умения и излизащите от системата на образование. Има опасност от «оголване» на цели отрасли”, каза изпълнителният председател на БСК и цитира данни от последното преброяване на населението. „С хора с основно образование и с неграмотни не може да се гради модерна икономика”, категоричен бе Божидар Данев.
Той представи основните предложения на БСК за реформа на системата на образование, едно от които е финансирането на университетите от страна на държавата да става независимо от тяхната форма на собственост, а чрез прилагане на принципа „парите следват студента”. Именно това предложение предизвика най-бурни дискусии и, очаквано, идеята срещна неодобрението на представителите на държавните ВУЗ и бе подкрепена от частните университети. В резултат от разгорялата се дискусия по проблема, участниците се обединиха около тезата, че трябва условията за финансиране на университетите да са еднакви за всички, но и при изравняване на критериите и условията за контрол върху тяхната дейност.
„Системата на образование страда основно от недостатъчно финансиране, има неравнопоставеност на формите на собственост, бави се въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, не се осъвременяват методиките на обучение и материалната база, застарява преподавателският състав, изгубена е връзката между отделните степени на образование”, изтъкна Божидар Данев. Според него, средствата за образование, отделяни ежегодно от държавния бюджет, трябва да бъдат сериозно увеличени. Изпълнителният председател на БСК посочи, че средно в ЕС се отделят 5.6% за образование, в страни като Естония, Дания, Швеция, Франция, Чехия и Англия този процент е между 6 и 8, а в България е 3.
„Всички са за увеличаване на средствата за образование, но преразпределителната маневреност на бюджета е малка”, опонира главният секретар на Министерството на образованието, младежта и науката Красимир Вълчев. Според него, трябва да се търси баланс между академичната (тази на университетите) и потребителската (тази на бизнеса) концепция за качество на образованието. Той изрази подкрепа за тезата на БСК, че трябва да се търси по-висока ефективност на вложените в образование публични средства, като сред критериите за насочване на държавното финансиране трябва да е и реализацията на кадрите, излезли от съответния университет.
Според изпълнителния председател на БСК трябва да се опростят процедурите за допускане на частните инвестиции в публичната образователна система, да се въведат данъчни и други финансови стимули за въвличане на бизнеса в процеса на дофинансиране на образованието и да се активизира участието на бизнеса в управителните тела на университетите. Специално внимание трябва да се обърне върху изграждането на т.нар. меки умения у студентите и да се създадат единни стандарти за специфичните професии. Според Божидар Данев, необходимо е да се работи за непрекъснато повишаване на квалификацията на преподавателския състав от всички образователни степени (и периодично да се атестира), както и да се насърчават стажовете на преподаватели в предприятията.
Що се отнася до прогнозирането на нуждите от кадри за пазара на труда, изпълнителният председател на БСК изрази позиция, че това не може да стане без активната намеса на държавата. Зам.-ректорът на Бургаския свободен университет доц. д-р Милен Балтов, изрази мнение, че трябва да се мисли за създаване на „защитени специалности” – такива, които не се търсят към момента, но са важни в перспектива за обществено-икономическото развитие. Според главния секретар на МОМН, на никого не е по силите да прогнозира дългосрочно нуждите на пазара на труда от специалисти с определена квалификация. В тази връзка Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, опонира, че в момента Министерството на труда и социалната политика работи именно по такъв проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”. „Изискванията към един IT-специалист, например, се променят с всеки изминал ден и образователната система трябва да следи тези процеси и да се адаптира към тях, за да е адекватна на потребностите на работодателите. Проблемът не е, че не се работи, а че всеки работи сам за себе си.”, каза Томов.
БСК предлага да се пристъпи към актуализиране на държавните образователни изисквания и учебните планове и програми, и привеждането им в съответствие с европейските стандарти за професии и длъжности, както и да се разработят инструменти за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път. В тази връзка пред участниците в срещата беше представен разработваният от БСК 4-годишен проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, целящ създаване на национална Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. В рамките на проекта ще бъдат създадени стандарти за компетенциите на над 400 ключови длъжности в 20 възлови за развитието на икономиката сектори. Вече се работи по компетентностните профили в 7 сектора – машиностроене, дървопреработване, хранително-вкусова промишленост, туризъм, електроника, електротехника и металургия. Стандартизирането на изискванията към определени професии и длъжности ще бъде реален механизъм за оценка качеството на обучението и ще направи обучението в българските ВУЗ съпоставимо с това в останалите европейски страни.
Сред основните упреци на ректорите към бизнеса бе липсата на поръчки за обучение на кадри. „Българският бизнес в момента е във фаза на оцеляване и, за съжаление, трудно отделя средства за квалификация. Въпреки тежката икономическа ситуация, обаче, бизнесът финансира 30% от обученията, 35% влагат самите обучаеми, 17% са държавните средства, а останалите идват по линията на европейските фондове и програми”, каза Божидар Данев. Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров допълни, че икономиката ни се гради преди всичко на малки и средни предприятия, които особено сега, в условията на икономическа криза, не могат да си позволят инвестиции в наука и образование.