ДКЕВР изпрати 2 жалби до ЕК

Небивала активност демонстрира ДКЕВР на открито заседание на комисията вчера – обсъждаха се цените на газа, както и две жалби на комисията до ЕК.
Цената на газа ясна на 30 юни
Комисията разгледа предложението на работната си група за нови цени на природния газ от 1 юли 2014 година. Предложението на експертите според доклада, качен на сайта на ДКЕВР, е за намаляване на цената на синьото гориво с 2,47% спрямо сега действащата. От "Булгаргаз" бяха поискали запазване на сегашната цена от 612,80 лв. за 1000 куб. метра без акциз и ДДС, но работната група е направила корекции на основните параметри, формиращи цената, и предлага намаление с 15,11 лв. или цена от 597,69 лв. за 1000 куб. метра без акциз и ДДС.
Обществения доставчик "Булгаргаз" ще изпадне в затруднено финансово положение, ако цената на синьото гориво бъде намалена. Тази позиция изрази по време на откритото заседание в ДКЕВР за разглеждане на цените на природния газ от 1 юли 2014 г. Александър Петров, началник на управление "Лицензионна дейност" в "Булгаргаз". Петров посочи, че дружеството възразява срещу промяната на ценообразуващите параметри и предлагането от работната група на регулатора намаление с близо 2,5% на природния газ за трето тримесечие. Ако това намаление бъде прието, "Булгаргаз" ще продава газ под себестойност, заяви Петров. Предложили сме възражение с допълнителни писмени доказателства и се надяваме комисията да ги вземе под внимание, каза мениджърът. По време на заседанието в отговор на въпрос от членовете на регулатора Петров заяви, че прагът на поносимост за цената на газа е заложен в ценовото предложение на дружеството, а именно цената да остане без промяна. В момента в газовото хранилище в Чирен има 377 млн. куб. метра и газ продължава да се нагнетява. Имаме уверение на външния ни доставчик на газ за осигуряване на доставките за страната, но ако се приеме предложението за намаляване на цената на газа ние няма да сме в състояние да нагнетим в пълен капацитет газ в хранилището, посочи експертът от "Булгаргаз". Според него нагнетеното количество ще е с между 60 и 90 млн. куб. метра по-малко, ако цената на газа бъде намалена. Председателят на ДКЕВР Боян Боев каза, че възраженията на дружеството ще бъдат разгледани и комисията ще вземе решение на закрито заседание на 30 юни.

ЕК сезирана за Марица Изток 1 и 3
Днес ДКЕВР съобщи, че ще сезира EK за нарушение на общностното право, изразяващо се в предоставяне на неправомерна държавна помощ на производители на електрическа енергия, страни по дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия (ДДИЕ) „Контур Глобал Марица изток 3“ АД и „Ей и Ес 3С Марица изток 1“ ЕООД с „Национална електрическа компания” ЕАД.
Извършеният от ДКЕВР анализ на двете споразумения, сключени на 13 юни 2001 г. между „НЕК“ ЕАД и „Ей и Ес 3С Марица изток 1“ ЕООД и „Контур Глобал Марица изток 3“ АД, показа, че механизмът, според който общественият доставчик е задължен да изкупува цялото количество електрическа енергия, произведена от двете централи, не съответства на принципите и целите на Третия енергиен пакет, който сам по себе си е насочен към премахване на пречките пред конкуренцията на енергийния пазар.
От друга страна, клаузите в тези споразумения не съответстват на стандартните договори за изкупуване на ЕЕ, сключвани на европейските пазари и поставят двете централи в по-изгодно икономическо положение, както от другите производители на енергия, така и от потенциалните нови участници на пазара.
ДКЕВР счита, че споразуменията, сключени между „НЕК“ ЕАД и „Ей и Ес 3С Марица изток 1“ ЕООД и „Контур Глобал Марица изток 3“ АД, представляват държавна помощ, тъй като отговарят на всички критерии, предвидени в чл. 107, ал., 1 от Договора за функциониране на ЕС, а именно: участие на държавни ресурси, наличие на икономическо предимство, избирателност на предоставеното преимущество, както и нарушаване на конкуренцията и ефект върху търговията.
ДКЕВР припомня, че заплаха пред либерализацията на енергийния пазар, породена от сключените ДДИЕ, се констатира и от КЗК през 2013 г. Комисията е отчела, че ДДИЕ оказват влияние върху количествата за изкупуване по квотен принцип и респективно върху формиране на цената за изкупуване и цената за доставка на електрическа енергия за регулирания пазар, а фиксираните цени влияят негативно на участието на пазара на останалите производители.
Комисията счита, че двете споразумения представляват нова и неправомерна неправомерна държавна помощ по смисъла на Договора за функциониране на ЕС. Това я прави несъвместима с вътрешния пазар. В тази връзка с изпратените жалби ДКЕВР поиска ЕК да постанови разпореждане за преустановяване на държавната помощ до окончателното си произнасяне със сезирания проблем.
Жалба и срещу ВЕИ
ДКЕВР сезира ЕК и за нарушение на общностното право, изразяващо се в предоставяне на прекомерна държавна помощ на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това се посочва в съобщение до EconomyNews.bg от пресцентъра на ДКЕВР.
Извършеният анализ на ВЕИ сектора показа, че инсталираните мощности многократно надвишават и преизпълняват заложените цели в план 2020 на Еврокомисията, като същевременно са постигнати при икономически обременяващи условия за крайните потребители и бизнеса, както и за енергийната система като цяло. Според ДКЕВР регламентираната в ЗЕВИ схема за определяне на преференциални цени осигурява прекомерно подпомагане на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници.
От една страна, определянето на преференциалните цени веднъж годишно (до 17 юли 2012 г.) не отразява трайната тенденция за бързо поевтиняване на инвестиционните разходи за изграждане на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са основен ценообразуващ елемент. Това води до завишаване на формираните преференциални цени. Тук, според ДКЕВР, е причината за огромния инвеститорски интерес, довел до огромен скок на количеството инсталирани фотоволтаични мощности през 2012 г.
В тази връзка ДКЕВР предложи законодателни промени, с които да се предостави възможност на Комисията, въз основа на потреблението в страната, да определя ежегодни количества електрическа енергия, произведени от ВИ, които да бъдат изкупувани по преференциални цени. Останалите количества произведена енергия от ВИ да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В предложението за промяна на ЗЕВИ се предвижда производителят да може да избира – ако гореописаният вариант не го удовлетворява, той да има възможността да продава цялото количество произведена енергия на свободния пазар.
Комисията инициира и провеждането на „балансиращ тест“, който да отрази съвместимостта на мярката за подпомагане с вътрешния пазар – т.е. дали държавната помощ допринася за опазването на околната среда, без това да навреди на търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес.
ДКЕВР счита, че регламентираната в ЗЕВИ схема, при която е налице задължение за изкупуване от страна на НЕК на произведената от ВИ електрическа енергия по завишени преференциални цени, като в същото време на производителите от ВИ са гарантирани дългосрочни договори и прекомерна възвръщаемост на инвестициите, представлява прекомерна държавна помощ, която я прави несъвместима с вътрешния пазар.
В изпратената жалба до ЕК ДКЕВР поиска преустановяване, пълно или частично, на държавната помощ до окончателното си произнасяне със сезирания проблем.
Снимка: ЕП