Дневната трудова миграция = 400 хил. българи

Явор Алексиев, Мария Неева, ИПИ

Всекидневните трудови мигранти са една от важните групи на пазара на труда от аналитична гледна точка, тъй като илюстрират неговата адаптивност и донякъде – мобилността на трудовия ресурс. Това са хора, които живеят в едно населено място, но ежедневно напускат пределите му, за да отидат на работа в друго. Общият им брой през 2011 г. е 400,3 хиляди души, което значи, че с подобен статут са около 14% от работещите в страната. От тях 104,3 хиляди души напускат не само пределите на населеното място, в което живеят, но и тези на областта си.

Всекидневните трудови мигранти обикновено изкарват парите си на едно място, но ги харчат на друго, като по този начин спомагат за развитието на собствения си град или село и за намаляването (или поне по-бавното задълбочаване) на различията между регионите. Увеличаването на дела на всекидневните трудови мигранти в работната сила се интерпретира като показател за повишаваща се трудова мобилност на населението, а в дългосрочен план – и на цялостната конкуренция за кадри на пазара на труда. Данни за динамиката на всекидневната миграция дава Преброяването на населението от 1975, 1985, 2001 и 2011 година.

 Правят впечатление няколко тенденции:

Делът на всекидневните трудови мигранти през 1975 и през 2011 г. е на практика еднакъв – 14% от всички заети. В същото време, в годините между 1975 и 2011 г. се наблюдава повишаване на дела на всекидневните трудови мигранти, които напускат пределите на областта, в която живеят, за да отидат на работа. В периода 1975-2001 г. той се повишава бавно от 10,2% на 11,5%. В периода между 2001 и 2011 г. този дял стига малко над 26%, което е свидетелство за бързо увеличаваща се трудова мобилност между отделните области в страната в годините между последните две преброявания.

Любопитно е и разпределението на пътуващите работещи в зависимост от това дали работното им място се намира в град или в село. Донякъде противно на интуитивните възприятия за развитието на пазара на труда, значителна част от пътуващите работещи продължават да намират заетост в селата през целия период между 1975 и 2001 година, като по-значимо увеличаване на дела на заетите в градовете се забелязва едва през 2011 година.

Дял на всекидневните трудови мигранти в зависимост от вида на населеното място, в което работят (1975-2011), %

Източник: НСИ, ИПИ

Причината за това е споменатото вече увеличаване на дела на всекидневните мигранти между отделните области. По-голямата част от тях традиционно напускат границите на областта, за да отидат да работят в град, който се намира извън нея.

Всекидневна трудова миграция между областите

Въпреки че в повечето области делът на пътуващите работещи от общо заетите остава стабилен, има и някои области, в които се наблюдават промени. Най-значителните изменения са именно в периода между Преброяване 2001 и Преброяване 2011, когато делът на всекидневните трудови мигранти, работещи извън рамките на областта, в която живеят, се увеличава във всички области, въпреки общия спад на пътуващите работещи в някои от тях. В абсолютни стойности най-голямо е увеличението за София (столица). Докато през 2001 г. едва 627 души са работили извън рамките на областта, техният брой през 2011 г. вече е 7011 души. В същото време делът на всекидневните трудови мигранти от столицата (1,22%) остава нисък.

Брой на всекидневните трудови мигранти, работещи в друга област през 2011 г.

Източник: НСИ, ИПИ

Както и през 2001 г., най-много работещи напускат ежедневно пределите на областите София и Перник – съответно 20,6 хиляди и 12,0 хиляди души, като това движение е следствие от силната притегателна сила от столицата като основен бизнес център в страната и съответно – близостта на Софийска и Пернишка област до нея. Най-ниският брой на всекидневните трудови мигранти е регистриран в област Видин – едва 436 души.

В периода 2001-2011 г. броят на заетите лица в цялата икономика се увеличава от 2,59 на 2,83 милиона души (с 236,8 хиляди души), докато броят на ежедневните трудови мигранти между отделните области се увеличава от 37,7 на 104,3 хил. души (или с 66,6 хиляди души). Условно това означава, че 28 от всеки 100 допълнителни работни места, през 2011 г. в сравнение с 2001 г., са заети от трудови мигранти. В някои области на страната, ръстът в броя на трудовите мигранти е почти равен на общия спад в броя на заетите. Така например, в област Смолян се отчита намаляване на заетите с 2 187 души и ръст на трудовите мигранти с 1 987 души. По този начин всекидневната трудова миграция спомага за запазването на трудовите доходи на домакинствата и на заетостта в по-малките области, компенсирайки закриването на част от работните места в тях. В някои области увеличението в броя на трудовите мигранти е дори по-високо от общия ръст на броя на заетите – така например, в област Шумен се наблюдава увеличение на общия брой заети с 442 души и увеличение на всекидневните трудови мигранти с 1447 души. Това означава, че част от лицата, които преди са работили в областта, са се ориентирали към заетост извън нейните граници, без обаче да сменят местожителството си.

В големите икономически центрове на страната, нещата стоят по коренно различен начин. Въпреки увеличаващия се брой на всекидневните трудови мигранти в тях, едва 4 от всеки 100 нови работни места в София (столица) през 2011 г. в сравнение с 2001 г. са заети от трудови мигранти, напускащи територията на областта. Подобни са съотношенията и в Бургас (5/100), Варна (5,100), Пловдив (10/100) и Стара Загора (11/100).

Във всички области на Северозападна България увеличаването на броя на всекидневните трудови мигранти към други области не е достатъчен, за да компенсира общия спад на броя на заетите. Част от обяснението за това може да бъде териториалната отдалеченост на част от областите (като Монтана и Видин) от силните икономически центрове в страната. Слабото инфраструктурно развитие в сравнение с други райони на страната вероятно също оказва негативен ефект върху мобилността на работната ръка.

По-нататъшното увеличаване на интензитета на всекидневната трудовата миграция е от съществено значение за запазването на икономическата виталност на някои от по-отдалечените и бедни райони на страната. От динамиката на броя на всекидневните трудови мигранти между двете преброявания от 2001 и 2011 г. е видно, че трудовата миграция между областите се увеличава. Това е тенденция, чието продължение ще спомогне за естествената кохезия или поне – по-бавното задълбочаване на разликите между отделните райони на страната.

 Снимка: ЕП