До 2021 българските заплати - 60% от средноевропейските

Президентът на КНСБ Пламен Димитров прогнозира, че до четири години заплатите в България ще станат 60 процента от средноевропейските. Това ще се случи, ако възнагражденията продължат да растат със сегашните темпове. Димитров коментира това пред журналисти след доклад на генералния директор на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите Филип Пуше на тема "Контурите на трудова Европа- 2018", в който беше засегнато и заплащането в ЕС.

По думите на Пламен Димитров тези 60 процента и малко отгоре са психологическата граница, която кара един европеец да се чувства част от общността, а не в положение, в което му се иска да избяга от страната, в която живее, предаде БТА.

Според Пуше десетилетие е нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни -членки. Той коментира, че минималните възнаграждения в Източна Европа растат през последните години с високи темпове, но все още парите са близки до тези, необходими само за оцеляване.

Докладът отчита нарастване на заетостта в ЕС, но с огромни разлики. Клопката на заетостта е това, че вече в Европа все по-разпространена става частичната заетост от по час -два на ден, нещо, от което засега България е пощадена, коментира синдикалистът Пуше. В Холандия 70 процента от жените и 30 процента от мъжете работят на намалено време, се посочва в изследването. Затова по думите на Пуше, когато ЕК обявява, че заетостта е по-голяма отпреди кризата, трябва да уточни, че броят на часове заетост не е достигнал нивата преди нея.

Безработицата също не е стигнала нивото преди кризата общо за целия ЕС. Различията в безработицата в Европа са относително големи, като добре се справят Германия, Малта, Унгария, които имат много различни системи за контрол и достъп до права на пазара на труда. В Полша и Испания над 25 на сто от заетостта е временна заетост - хората нямат постоянен трудов договор, а в Испания почти никой под 30 годишна възраст няма постоянен трудов договор и това е така вече 25 години, коментира Филип Пуше. Той допълни, че в бедни страни като България дори и да работиш на пълна заетост пак не ти стигат парите.

Синдикалистът определи като тревожен факт и все по-малкото покритие с колективни трудови договори в Европа. В Унгария, Словакия и Румъния покритието с КТД е под 20 процента от работниците, а в Литва дори под 10 процента. Най-добре се справя в това отношение Франция, където покритието е 90 на сто.

Притеснителен факт в изследването е, че синдикалната плътност намалява, а в Белгия са загубени 100 000 синдикални членове, отчете още Пуше.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев обобщи резултатите от изследването - растежът в ЕС се завръща 2,4 процента за миналата година и очакван 2,3 за тази година. Пазарът на труда обаче има дълбоки белези от рани, които трябва да бъдат лекувани, а системите за социална защита се задъхват. Ниско е повишението на разходите за социални политики на глава от населението в ЕС от 2010 г. насам, а в същото време нуждите растат. Неравенствата остават високи и затова Европейският стълб за социални права е навременна инициатива и стъпка в правилната посока, каза още Томев.