До 35 изборни секции в чужбина

Парламентът прие да могат да бъдат разкривани до 35 изборни секции в една държава, а една изборна секция в чужбина може да се отвори при подадено заявление с не по-малко от 60 подписа в него. Промените в Изборния кодекс, предложен от ПГ на ГЕРБ мина на първо четене, предаде Агенция „Фокус”. Те бяха приети с гласа 111 „за” , 35 „против” и 21 „въздържал се”. В промените в изборното законодателство е записано, че изборни секции могат да се отварят от ръководителите на дипломатическите ни мисии - консулства и посолства въз основа на териториалното разпределение на българската общност на съответното място. Записано е, че организациите на българските общности в чужбина могат да подават заявления за отваряне на секции до ръководителя на съответната дипломатическа мисия, не по-късно то 25 дни преди изборния ден. С промените внесени от ПГ на ГЕРБ отпада ограничението изборни секции да могат да се отварят само в дипломатически консулства, но е заложено, че избирателни секции отворени в една държава не могат да бъдат повече от 35. В промените е записано, че една изборна секция се отваря при подадено заявление с не по-малко от 60 подписа в него. Депутатите разглеждаха още 6 законопроекта за промени в Изборния кодекс.
Народното събрание отхвърли промените в изборното законодателство, в които бе заложено премахване на принципа на уседналост, предложени от ДПС. „За” промените гласуваха 24 депутата, „против” 94 и 47 гласуваха „въздържал се”. Според внесените промени от ДПС може да се премахва ограничението на броя на избирателните секции в чужбина и се добавя, че изборна секция може да се отвори с поне 20 подписа при подаване на заявление за откриването й. От партията имаха предложение и предизборната кампания да се води и на друг език освен българският, като в такива случаи да бъде осигурен превод. 
Народното събрание отхвърли и промените в Изборния кодекс, внесени от АБВ. В подкрепа на законопроекта гласуваха „30” народни представители, „против” бяха 57 и „въздържал се” - 83. В промените в Изборното законодателство, внесени от ПГ на АБВ също бе засегнато отварянето на избирателни секции. В текстовете, които те предлагаха бе посочено, че една избирателна секция в чужбина може да бъде отворена с подадено заявление, в което има не по-малко от 40 подписа на гласоподаватели или ако няма такова се дава възможност на ръководителя на дипломатическата мисия да отвори такава. От АБВ бе направено и предложение да отпадне и санкцията за човек, който не е подал своя глас в три последователни избора да отпадне от избирателните списъци, като част от санкцията след въвеждането на задължителното гласуване. В предложенията на групата бе и границата за влизане в европарламента да се изравни с тази за влизане в Народното събрание - 4%. В момента България има право на 18 депутати в Европейския парламент. Поради това за „естествен” праг у нас се прие 1/18 от броя на действителните гласове на национално ниво. Партиите, прескочили прага, си делят 18-те мандата по метода на най-големия остатък. АБВ искаха и намаляване на броя на избирателите при отриването на кметство на 250 души. 
Парламентът отхвърли и 3-те законопроекта на независимият депутат Георги Кадиев, ПГ на РБ и на БДЦ -Народен съюз, които предложиха избирателна секция извън страната да може да се отваря със заявление, в което има не по-малко от 20 подписа на избиратели. 
До новите промени в Изборния кодекс се стигна след като организации на българи живеещи в чужбина изразиха недоволството си от това разкриването на изборни секции извън страната да става само в дипломатическите мисии на България. След приемането на последните промени в Изборния кодекс през май месец тази година президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Мая Манолова обявиха, че ще сезират Конституционния съд заради ограничението за отваряне на изборни секции. Министър-председателят Бойко Борисов се обяви против промените в изборното законодателство и започна преговори между парламентарните групи подкрепящи кабинета. След преговори с коалиционните партньори –ГЕРБ, РБ и ПФ се стигна до консенсус да могат да бъдат отваряни до 35 изборни секции извън страната с наличието на не по-малко от 60 подписа. След проведените консултации между парламентарните групи АБВ излезе в опозиция като прекрати подкрепата за правителството. Партията на Георги Първанов не взе участие в срещите за промените в изборното законодателство, въпреки че подкрепяше правителството, което наложи вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин да подаде оставка.