До пет години изцяло е-администрация

През следващите няколко години трябва да постигнем реална и необратима дигитална трансформация на администрацията и цялостната й цифровизация и това е ангажимент на всички публични институции. Това заяви председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Росен Желязков на кръгла маса за националните приоритети в развитието на е-управлението в България.

На българските граждани и на бизнеса ще бъде гарантиран достъпът до електронни административни услуги чрез повсеместна свързаност, съвместимост, сигурност и устойчивост на инфраструктурата и системите и пълно реализиране на политиката за отворени данни. Гражданите и бизнесът трябва да притежават електронна идентичност, да ползват услуги и да упражняват гражданските си права по електронен път, включително като гласуват електронно от дистанция при строги изисквания за сигурност, посочи Росен Желязков.

Пред представители на академичните среди, на бизнеса и експерти председателят на ДАЕУ открои основните насоки в работата на Агенцията за електронно управление, както и водещите национални приоритети за развитие на е-управлението.

Фокус върху потребителя на административните услуги и преминаване към услуги тип „Епизоди от живота“ и „Бизнес събития“, като започване на нов бизнес, покупка на автомобил, смяна на работното място, предвижда един от стратегическите приоритети в областта на електронното управление, който ще бъде осъществяван през следващите пет години. „Гражданите и бизнесът трябва да престанат да се занимават с удостоверителни услуги и да бъдат куриери между администрациите и това е първи приоритет в развитието на електронното управление“, заяви председателят на агенцията.

Всички услуги трябва да се създават като електронни услуги по подразбиране, а не да се електронизират процеси. В момента зад всяка предоставяна от администрациите услуга съществуват множество процеси и всеки процес се дигитализира. Това обаче „дигитализира“ и административната тежест, отбеляза Росен Желязков.

Въвеждането на принципа за еднократно събиране и многократно използване на данни е основен принцип, който изисква и допълнителна промяна на законодателството и това е третият стратегически приоритет пред е-управлението в България, посочи председателят на ДАЕУ.

Стандартизацията и отворените данни и координацията и контролът са другите стратегически направления, в които ще се развива електронното управление в България.

Стандартизацията и отворени и машинно-четими формати на данни за работа и обмен на документи ще позволи автоматичен обмен на данни между администрациите, след като бъдат надградени ключови регистри в МРРБ и в МВР. По този начин значително ще бъде ограничена необходимостта от ползването на удостоверителни услуги.

Законодателството предвижда също така Държавната агенция „Електронно управление“ да упражнява контрол върху бюджетните разходи за ИКТ-активи, както и контрол върху проектните предложения и техническите спецификации за обществените поръчки на всички администрации за придобиване на активи в областта на информационните и комуникационните технологии. Тези функции вече се изпълняват от ДАЕУ.

Друга стратегическа насока в областта на е-управлението е развитието и надграждането на споделените ресурси на електронното управление – Единната електронна съобщителна мрежа и изграждането на Държавния хибриден частен облак. „Всички административни структури трябва да споделят отговорността, включително чрез бюджетите си, за реализацията на този приоритет“, заяви председателят на ДАЕУ. „Заедно с осъществявания бюджетен контрол от страна на държавната агенция, споделянето на ресурсите на е-управлението ще доведе до значителни икономии от мащаб и ресурси“, изтъкна Росен Желязков пред участниците в дискусията.

Председателят на ДАЕУ открои и част от все още съществуващите основни предизвикателства пред електронното управление в България. Сред тях е наличието на „хартиени“ процеси в законодателството. „Наличието на специални закони не оправдава администрацията за неизпълнението на основни принципи, заложени със Закона за електронното управление. Такива са принципите за еднократно събиране на данни и за електронизация на приоритетни услуги“, посочи Росен Желязков.

Проблемни области остават липсата на координация при изграждането на информационни системи в отделните администрации; липса на национална схема за електронна идентификация, както и недостатъчните дигитални умения на администрацията.

„Ролята на Държавна агенция „Електронно управление“ не е да въведе електронното управление. Тази роля е в ръцете на всяка административна структура, на всяко лице с публични функции и на всяка организация, която предоставя обществени услуги“, подчерта още Росен Желязков пред участниците в кръглата маса.