АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Добрев: По-ниски прагове в Закона за инвестициите
"Праговете, които бяха приети с промените в Закона за насърчаване на инвестициите са прекалено високи и по отношение на изискването за инвестиции и по отношение на работните места", заяви икономическият министър Делян Добрев в Парламентарната икономическа комисия, която обсъди вчера наложеното от президента Росен Плевнелиев вето на последните промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Икономическият министър смята, че прагът за инвестиции трябва да бъде значително намален и да бъде добавена разпоредбата, която дава права по пребиваване и при инвестиции в недвижимите имоти.
По време на дебатите Добрев подчерта, че най-ниският праг за инвестиции в ЕС е от 10 000 евро и е в Словения, най-високият е в Ирландия 300 000 евро, докато в България Народното събрание прие праг от 4 милиона лева или 7 пъти по-висок от най-високия в ЕС. Народното събрание прие праг от 50 разкрити работни места, при положение, че най-високият праг сред другите страни-членки на ЕС е в Португалия – 30 работни места, най-ниският Великобритания - 2 работни места, отбеляза още Добрев. В крайна сметка с пълно единодушие парламентарната икономическа комисия прие указа на президента, в резултат на което ще има ново разглеждане Закона за насърчаването на инвестициите.
На 13 декември президентът Росен Плевнелиев наложи вето на Закона за насърчаване на инвестициите. Президентът върна за ново обсъждане приетите на 29 ноември промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Президентът смята, че промените създават една допълнителна пречка пред чуждестранните инвеститори, въвеждайки ненужно завишени изисквания за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване (да са внесли в капитала на българско търговско дружество най-малко 4 милиона лева като съдружници или акционери с поименни акции, притежаващи 50 % от капитала на дружеството, в резултат на което да са извършени инвестиции в размер не по-малък от 4 милиона лева и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани).
Анализът на подобни разпоредби в страните - членки на ЕС, показва, че те са несравнимо по-облекчени по отношение на изисквания, при които се получава право на пребиваване (дългосрочно или постоянно) – Ирландия и Гърция – 300 хил. евро; Естония – 63 900 евро; Германия – 250 хил. евро и създадени 5 работни места и т. н. Нещо повече, световната практика показва, че този инструмент се използва за стимулиране на инвестициите в по-бедни райони и такива с по-висока безработица. В България са трите най-бедни региони в ЕС.
Според държавния глава новото изискване е във вътрешно противоречие с някои от останалите текстове на закона. Като пример може да се посочи фактът, че от една страна, законът предвижда възможност да се даде разрешение за постоянно пребиваване при вложени 1 млн. лева в българска кредитна институция по договор за доверително управление, а за реална инвестиция се изискват 4 милиона лева и 50 работни места.
И сега в чл. 16 от Закона за българското гражданство съществува възможност при особени заслуги към Република България в икономическата сфера лицето да получи гражданство при облекчен режим. Това дава достатъчно гаранции, че този инструмент може също да послужи за насърчаване и на инвеститори, но дава и възможност за конкретна преценка на ползата за държавата, без да я обвързва с количествени показатели. По тази причина президентът Росен Плевнелиев счита, че тези промени е добре да се върнат за допълнително обсъждане в Народното събрание. /БГНЕС
Tweet |
|