АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Руски официални лица и бизнес ръководители са провели разговори за сливането на най-големите петролни компании в страната в един производител, съобщава "Уолстрийт джънръл". Дни преди това "Файненшъл таймс" писа, че "Лукойл" планира до края на 2024 да продаде мажоритарния дал в рафинерията си в България, най-големия актив на компанията на Балканите, на катарско-британско консорциум.
Законовите регулации и изисквания за въвеждане на ESG* политики и активности сред българския бизнес, са основният фактор, който кара компаниите да стават по-устойчиви и да се интересуват от темата. Това посочват 44% от фирмите, участвали в първото голямо и цялостно проучване по темата корпоративна устойчивости у нас.
Те постигат нетна печалба от 5,7 млн. евро, ръст от 141,6% на годишна база. Средната месечна нетна работна заплата в сектора е 906 евро, с 12,8% повече спрямо 2022 г. и с 11,9% под средната месечна нетна работна заплата от 1028 евро в предприятията. Търговското салдо във винопроизводството е положително, около 2 млн. евро.
В анализа на Министерството на финансите се отбелязва, че подобно на тенденциите в еврозоната, доверието на потребителите се подобрява през тримесечието, докато бизнес климатът и показателите за икономическата активност в промишлеността се влошават.
Средните предприятия в ЕС са 240 000, или 0,8 на сто от всички, като за тях работят между 50 и 249 служители, което представлява 15 на сто от заетостта и 18 на сто от добавената стойност.
През октомври 2024 г. общият показател на бизнес климата намалява с 5.6 пункта в сравнение със септември (от 22.5% на 16.9%), като понижение на показателя е регистрирано във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Най-високи нива на започване на нова бизнес дейност са регистрирани в Литва с 18,3 на сто, Португалия с 16,7 на сто и Естония с 16,6 на сто. За разлика от тях, най-ниските нива са регистрирани в Австрия - 6,2 на сто, Дания - 7,4 на сто и Италия - 7,9 на сто.
Индексът на бизнес климата се свива до 92 пункта през октомври спрямо 99 през септември. Резултатът се отклонява рязко от дългосрочната си средна стойност от 100 и представлява най-големият месечен спад от ноември 2008 г.
Това заяви ректорът на Тракийския университет проф. д-р Добри Ярков по време на представяне на доклад на тема "Продоволствена сигурност, устойчиви аграрни системи и интелигентни технологии за управление на климата", с който той запозна участниците в двудневния Национален симпозиум на тема "Продоволствена сигурност и устойчиво развитие".
При това за следващите 12 месеца. Това показват резултатите от проучването на потребностите от работна сила, което Агенцията по заетостта проведе в периода май - юли, съвместно с областните комисии по заетост към Областните съвети за развитие в 28-те области в страната.