Доверието в лидерите по света & у нас

Според първото и най-старо международно изследване „В края на годината“ на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, светът губи доверие в световните лидери.

Проучването, проведено в 57 страни по света, показва, че германският канцлер Ангела Меркел запазва своя имидж, заемайки основно място като най-позитивно оценен политически лидер (нетната стойност, т.е. процента позитивно оценяващи минус процента негативно оценяващи, е + 14), но губи 6 пункта в сравнение с предходната година. Миналогодишният номер едно – президентът на Франция Еманюел Макрон – има значителен спад в оценките си в международен план (от +21 до +6). И двамата европейски лидери бяха изправени пред значителни предизвикателства в собствените си страни през последната година.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава в дъното на класацията с нетна стойност от -28, а руският президент Владимир Путин губи доста от позитивната си оценка, която събра миналата година. Благосклонността към Путин, в собствената му страна, също е в упадък, водена често от икономически предизвикателства.

Папа Франциск, както и миналата година, получава най-голямо доверие сред световните лидери с нетна стойност от +28 (въпреки че дори и при него има спад в сравнение с предишната година).

Разбира се, разпознаваемостта на различните лидери в различните части на света е различна. Например, в България има по-ясно отношение към западните лидери или президента на Русия Владимир Путин, но лидери на страни като Индия, Китай, Саудитска Арабия, Израел и т.н. са по-слабо познати.

България не прави изключение от световните тенденции. И у нас продължи разколебаването на доверието в западни ръководители. Пречупва се оценката за френския президент Еманюел Макрон – очевидно на фона на тежката ситуация във Франция със социални протести (т.нар. протести на „жълтите жилетки“) и неодобряваните в България предложения на Макрон за регулации в ЕС.

Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ обясни:

 "Напреженията по целия свят нарастват и лидерството е в криза почти навсякъде. Дали тези напрежения нарастват заради лошо лидерство, или лошото лидерство води до нарастващи напрежения, не е продуктивен въпрос. Мнозина посочват, че пропастта между елитите и масите достига непоносими нива и редът, установен след края на Втората световна война, се разпада. Недоверието в политиката и политическите системи е във възход и фундаменталният въпрос не е как да се намери по-добро представителство, което да отговаря на волята на хората, а как хората да могат да контролират по-добре своите представители. Отговорът може да бъде повече пряка демокрация, което означава, че правилният въпрос, който трябва да се зададе, е как да се постигне тя след последните негативни преживявания с френския референдум за Европейската конституция, с този в Холандия и предизвикателството на Брекзит.“