Дойче Банк - новата Лемън Брадърс?

Интервю на проф. Стив Ханке пред Bloomberg TV Bulgaria, предоставено ни от телевизонния канал:

Може ли Дойче банк да е новата Лемън Брадърс?

Стив Ханке: Най-вероятно не. Първо, Лемън не беше банка, докато Дойче банк е. Второто, паричните условия в света сега са доста по-различни от тези по времето, когато Лемън фалира (през септември 2008 година). В периода от юли до ноември 2008 г. стойността на щатския долар скочи спрямо еврото. Еврото се срина с почти 20% спрямо долара. За същия период с около 20% се смъкна и цената на златото. Петролът също се срина, заличавайки 57% процента от стойността си в този период.

Това, според мен, като почитател на икономиката на предлагането, означава, че паричната политика в САЩ е била прекалено консервативна. И това беше основната причина за срива на Лемън и за всички последващи трудности, които преживяхме. Кризата с Лемън беше причинена от Централната банка на САЩ и американската политика.

Понастоящем ситуацията не е никак лоша, ако погледнете темпа на растеж на т.нар. широки пари из целия свят. В САЩ на годишна база се движи малко над 4%, в Китай – 11,5%, в Еврозоната – малко на 5%, в Индия – 10,5%. Във Великобритания темпът е 7,3 %, след Брекзит там наистина натиснаха педала, за последните три месеца имат ръст от порядъка на 11%. Така че паричните условия са доста добри за глобална експанзия. Единственият изоставащ с темп на растеж на широките пари, малко под 3%, е Япония.

Това е, ако виждаме чашата наполовина пълна. Ако я виждаме наполовина празна, то тогава трябва да откроим фундаменталните проблеми на Дойче банк, които аз открих още през 1994 година, докато работех с нобеловия лауреат Мартин Нойер и един от нашите студенти по онова време, доктор Кристофър Кълп. Проучвахме какво е направила Дойче банк с Металга Селшафт, голям индустриален гигант в Германия по онова време, който продаваше петрол в САЩ, подписвайки дългосрочни договори с 5 до 10 годишен падеж. И хеджираше тези позиции. Дойче банк не разбра това хеджиране, не разбра дериватите и изобщо какво правеха те. И те прекратиха кредитната линия към Металга Селшафт, която винаги си подсигуряваше перфектно хеджиране, и с това си действие причиниха на Металга загуба от 1,3 млрд. долара. Към онзи момент това беше най-голямата загуба при дериватите в историята, изцяло по вина на Дойче банк.

Тогава банката направи сериозна крачка и стъпи в Лондон, където се превърна в голям играч в търговията с деривати. Те имат почти 30 млрд. евро под формата на деривати от страната на активите в своя баланс, които сега никой не може дори да оцени, тъй като те нямат цена, дори няма пазар за тези неща. Така че бизнес моделът на Дойче банк има сериозен проблем.

Но тази история за активите в баланса не е ли малко забулена? Това е нещо, което може да доведе до ситуация, при която ликвидността се е изпарила?

Стив Ханке: Вие сте абсолютно прав. Страната на активите в баланса е относително неликвидна, а страната на задълженията е доста ликвидна. Ако имате банкова паника, какво ще се случи? Всички ще си поискат парите обратно, и то веднага. Това би принудило банката да продава активи на по-ниска стойност и може би, заради ликвидния проблем, може временно да се окаже неплатежоспособна. При проблема на Дойче банк американското правителство е факторът, който създаде тази ситуация, тъй като заплашва да глоби банката с 14 млрд. долара заради продажбата и търговията с активи, обезпечени с ипотеки в САЩ. Истинският проблем, който даде ход на цялата тази история, е че американското министерство на правосъдието не знае какво прави. И то може да срине Дойче банк, ако й наложи каквато и да е глоба над 4 млрд. долара. Институцията наистина ще има проблем - 14 млрд. е много повече от 4 милиарда. Американското министерство на правосъдието може да срине банката и да създаде банкова криза със световни размери.