Доклад на БАН за заплати&безработица в ЕК

Брюксел, Кор. на БТА Николай Желязков
Вицепремиерът Ивайло Калфин е връчил на Европейската
комисия осъвременен доклад на БАН, който отхвърля зависимостта
между размера на минималната работна заплата и равнището на
безработицата. Калфин съобщи това пред български журналисти в
Брюксел, където участва в заседание на Съвета на ЕС.
Изследването не открива зависимост между размера на
минималната заплата и пазара на труда, поясни вицепремиерът. Той
отбеляза, че според различните становища в ЕК съществува и
убеждението, че увеличаването на минималната заплата би довело
до съкращаване на работници и до повишаването на безработицата.
Калфин съобщи, че до средата на март в България ще
пристигне мисия на ЕК, която ще се срещне с управителя на БНБ,
след като миналата седмица бе представен критичен доклад на
комисията за работата на банката около кризата с КТБ. Не знам и
не съм чул от Иван Искров да излизат предложения за
законодателни промени. Според мен би трябвало да има много
упреци, и поне аз имам, към работата в целия случай с КТБ,
включително и за начина, по който до този момент се разпореждаха
с активите на тази банка, заяви Калфин. Според мен не толкова в
законодателството, колкото в прилагането му, е проблемът с БНБ.
Ангажиментите, които ще поемем, не трябва да бъдат само голи
обещания, че повече няма да правим така, а действително да има
някакви факти, допълни той.
ЕК много добре разбира, че законът за БНБ не дава
възможност за смяна на управителя на централната банка преди
изтичане на неговия мандат. В никакъв случай не биха подкрепили
промяна в закона, за да може това да се случи. Неприятно е, че
няма подуправител по банковия надзор. Не очаквам никой да ни
стимулира да променим закона, за да променим по-рано
ръководството на банката, независимостта на централните банки е
принципен въпрос, посочи вицепремиерът.
По неговите думи има първи сигнали за укрепване и оживление
в българската икономика, но въпросът е за активните мерки на
пазара на труда. Има групи хора без работа, които или не са
мотивирани, или до тях не достигат предвидените мерки, за да
започнат работа. Има региони, етнически концентрирани групи,
които не проявяват никакъв интерес към никакви мерки. Сред
младите хора до 29 години мотивацията също е много ниска,
особено в по-отдалечените региони. Обратното е при хората в
предпенсионна възраст - на около 55 години, които са мотивирани,
но досегашните мерки почти не им дават възможност да продължат
да работят, посочи Калфин.
Вицепремиерът отбеляза разликата между броя на официално
регистрираните безработни и общия брой на хората без работа у
нас, тъй като някои от тях дори не се записват в бюрата по
труда. Ако заетостта е около 64 на сто, а безработицата е под 11
на сто, останалите липсват в системата - може да са в чужбина,
може да не им се работи - ние не знаем, поясни Калфин.
В отговор на въпрос, свързан с новия заем, одобрен от
Народното събрание в последните дни, вицепремиерът заяви, че
България е далеч от гръцки дългов сценарий или поне е в много
ранен етап. Той отбеляза, че нашата страна е започнала да
натрупва дълг от 2009 година, в годините на криза, от която
българската икономика още не е излязла.
През миналата година имаме 3,7 на сто дефицит, който няма
откъде да се покрие, освен от дълг, друг източник са големи
резерви - във фискалния резерв няма големи средства. Ако
продължава така още няколко години с този темп да има дефицит,
това ще създаде сериозен проблем на икономиката, коментира
Калфин.
По неговите думи е необходима програма за намаляването на
дефицита, тъй като дългът идва заради този финансов недостиг, а
не от старите дългове. Калфин отбеляза, че тази година България
трябва да плати седем милиарда лева дълг, догодина - два
милиарда, а през 2017 г. - три милиарда лева. Той уточни, че
правителството има програма за плавно намаляване на дефицита и
изрази надежда за създаването на убедителен план за инвестиции и
за съживяване на икономиката и с подкрепа от ЕС.