Доколко Полша е отличник?

Георги Ангелов, ikonomika.org
От началото на кризата Полша се възприема за отличник в икономиката, едва ли не за икономическо чудо. Реалността, обаче, въобще не е толкова еднозначна.
Уникално предимство на Полша е, че не е изпадала в рецесия от началото на 90-те години насам. Друго предимство е, че Полша започна реформите много рано – още през 1989 година. При това, още от началото Лешек Балцерович заложи на бързи и дълбоки реформи.
Това осигури висок растеж на Полша и към края на 90-те години тя достигна доход на човек от населението равен на около 50% от средния в ЕС. Полша настигна Словакия и (почти) Унгария по доходи, само Чехия и Словения бяха по-богати.
Следващото десетилетие въобще не беше толкова успешно за Полша. Почти цяло десетилетие доходът на човек от населението остана на около 50% от средното в ЕС. Докато другите страни настигаха, Полша стоеше на едно място. Като резултат, до 2006-2007 Полша изостана от почти всички нови страни членки (само България и Румъния бяха по-назад).

Понеже Полша запази традицията и не изпадна в рецесия и при сегашната криза, тя отбеляза известен относителен напредък (главно защото останалите страни от региона отбелязаха голям спад). Полша изпревари Литва и Латвия по доходи. Но въпреки това и през 2009 година е по-бедна от Естония, Унгария, Словакия, Чехия, Словения. Така че, ако вземем последното десетилетие като цяло, Полша няма особен напредък, дори малко регрес.
По бизнес среда Полша е сред най-лошите примери в ЕС и в региона. Полша също така има значителен държавен дълг (57% от БВП) – сред новите страни членки само фалиралата Унгария има по-висок дълг. Полша също така има огромен бюджетен дефицит и засега не изглежда, че се справя с него.
Без да изпада в ексцесии като унгарската национализация на пенсионни фондове, Полша все пак планира да намали дела на вноските, които отиват в пенсионните фондове (и да ги пренасочи към държавния бюджет). Което краткосрочно подобрява статистиката, но дългосрочно я влошава. Т.е. не се правят реформи, а се замазват проблемите.
Полша има конституционно ограничения за държавния дълг, което е известна гаранция, че няма да я сполети съдбата на Гърция. Обаче, освен пенсионната антиреформа полското правителство напоследък прави и други счетоводни "гимнастики", на които биха завидели и гърците. В края на миналата година полското правителство (не централната банка!) интервенира на валутния пазар, за да повиши курса на полската злота и по този начин да понижи размера на дълга, деноминиран в чужда валута. Това беше направено, за да се избегне преминаването на границата от 55% от БВП за държавния дълг – след която граница се задейства изискване бюджетът да бъде балансиран. Интересно е също така, че поляците си имат собствен начин на изчисления на дълга, който винаги показва по-ниски резултати от Евростат. Отделно, въпреки приказките, че полската валута е плаваща, според данните и полските медии не й се позволява много-много да плава, в която и да е посока. Според последни данни, лихвите по държавния дълг на Полша са достигнали критично високи нива, близки до тези на проблемни страни като Испания и Унгария. А наближаващите избори водят до все по-голям популизъм в правителството и все по-малко реформи, което не помага. Поради което реформаторът Лешек Балцерович, който се ползва с високо доверие в обществото, отправи сериозни критики към правителството, че изоставя реформаторската програма.