Доларът, петролът поевтиняха, еврото расте

Доларът отчете сериозни загуби, след като спадна до 5-месечно дъно в края на вчерашната сесия, тъй като инвеститорите загубиха надежда, че Федералният резерв на САЩ (ФЕД) ще увеличи основната лихва през декември, макар че това не беше обявено официално на последното заседание на борда на ФЕД.

Заедно с китайските акции, които се понижиха средно с между 2 и 3 процента в днешната азиатска търговия, валутите-убежища като йената и швейцарския франк подкрепиха долара, който спря да се обезценява, но все още не е компенсирал сериозните загуби от вчера, защото инвеститорите се отказаха от рискови сделки до края на тази седмица, която е белязана с два национални празника - в Япония и САЩ.

Към 11,30 часа българско време индексът на долара се понижи с 0,1 процента спрямо основните валути, до 93,15 пункта, след като вчера спадна с 0,8 процента, което е най-голямото му дневно понижение от юни насам. Днес в Азия не работеше пазарът в Япония, заради официалния празник на страната, а заради Деня на благодарността днес ще бъде затворен и пазарът в САЩ.

Еврото поскъпна с 0.1 процента, до 1.1830 долара, доближавайки се до едногодишния си връх от 1.1862 долара за едно евро, достигнат миналата седмица.

Цените на петрола спадат трети ден, след като преработването на суровината в САЩ намаля значително заради прекъснатите доставки по канадския тръбопровод „Кейстоун". Спадналите запаси от горива подкрепят пазарите и не позволяват на цените да се понижат по-значително, въпреки притесненията на пазарните участници от нарастващото предлагане.

Към 11 часа българско време фючърстие на американския лек суров петрол (WTI) достигнаха 57,92 долара за барел, което е понижение с 10 цента или с 0,17 процента от последните сделки вчера, но котировките все още са близо до най-високите нива от 58,15 долара за барел, отчетени миналата седмица.

В същото време фючърсите на европейския вид Brent поевтиняха с 15 цента или 0,24 процента, до 63,17 долара за барел.

Въпреки поевтиняването, цените на WTI получиха подкрепа от спадналите доставки по канадския тръбопровод „Кейстоун" с 590 000 барел в денонощие, както и от намалелите запаси от суровината.

Според данните на Агенцията за енергийна информация (EIA), обявени вчера, запасите на суров петрол в САЩ са намалели с 1,9 млн. барела през седмицата, която завърши на 17 ноември, до общо 457,14 млн. барела. През миналата седмица запасите от суровината са спаднали с над 15 процента спрямо рекордното количество запаси, отчетено през март тази година.

Пазарите по света се затягат и в резултат на усилията на страните-производителки от ОПЕК и други държави извън картела, вкл. и Русия, да намаляват производството. Тези държави подписаха споразумение за ограничаване на добивите до общо 1,8 милиона барела в денонощие, което ще действа до 31 март 2018 година. На насрочената за 30 ноември среща във Виена се очаква срокът на споразумението да бъде удължен до края на следващата година.

Усилията на ОПЕК и другите страни-производителки на петрол се обезсилват от нарастващото производств в САЩ, което според EIA, се е увеличило от средата на 2016 г. с цели 15 процента, до рекордните 9,66 милиона барела в денонощие. Това на практика превръща САЩ от най-големия вносител в един от големите износители на суров петрол. Преди САЩ по износ вече са само Саудитска Арабия и Русия.

„Няма никакво съмнение, че САЩ ще бъдат най-големия производител на петрол в света през следващите 5 години, тъй като в момента те произвеждат на много по-ниска цена, а продават на много по-висока", прогнозира Мат Стенли, брокер на горива в Дубай./Инфосток