Домашно вино - традиция и престъпление

Ива Стойкова
Начинът на живот е в основата на домашното производство. Терминът “домашно” е мярка за качество и символ за предпочитание във всички традиционни родни производства. Домашното производство на вино и ракия е част от народопсихологията. В близкото минало домашното производство бе резултат от дефицита от тези продукти на пазара. В условията на преход и постоянен финансов дефицит то е част от задоволяване на потребностите на големи групи от хора. Това е коментарът на Изпълнителната агенция по лозата и виното за феномена „домашно вино”, специално за EconomyNews.bg.
Извън закона?
За да се определи влиянието на домашното производство на вино, трябва да се дефинира какво е това производство. Дали е вино, произведено от грозде от собствено лозе или закупено такова и е предназначено за семейна консумация, или е производство на вино от собствено или закупено грозде, предназначено за търговия, без да се спазват законовите изисквания. Второто не е домашно производство, а закононарушение и като всяко такова трябва да се преследва от закона, категорична е ИАЛВ.
Продажбата на домашно вино е нонсенс. Законодателството ясно казва, че домашното производство на вино има редица облекчения, за да се случи, но това е така, защото представлява традиция и форма за собствена консумация. Затова в този случай домашният производител не подлежи на контрол. Но когато същият продава своята продукция на трето лице, което не познава, а това се случва на пазара у нас, той би трябвало да бъде обект на контрол. Такъв не се осъществява, защото тези производители не са регистрирани, допълва Националната лозаро-винарска камара, представлявана от Пламен Моллов.
Ефектът на домашното вино върху пазара
Годишната реколта на грозде в България при най-занижени показатели е от порядъка на 350-400 хил. тона. Официалната статистика обаче отчита 150 хил. тона. Това означава, че по-малко от 50% от тези количества грозде се преработват в нормални легитимни условия. Десетина години тази статистика не се променя, коментира Моллов. Цялата винена индустрия е обект на стриктен европейски контрол. Естественият въпрос е какво се случва с останалото грозде. То не може да бъде изпито в домашни условия, а отива на кооперативните пазари, в магазините в малките населени места, селата, кръчмите, all inclusive системите и т.н. Проблемът е, че това са напитки, които се наричат вино, но всъщност са с подобни характеристики. Трябва да има регламент, категорична е Националната лозаро-винарска камара. Малкият производител може да прави и 200 литра вино и да изпие 100 от тях, но ако продава останалите 100, трябва да се регистрира като производител и да бъде обект на контрол. Добър пример е Италия, където 600 хил. регистрирани винопроизводители, а голяма част от тях са малки.
Какво казва законът?
С новия Закон за виното и спиртните напитки се въвеждат нови категории лозаро-винарски продукти. Това са вината със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) и сортовите вина. Направени са редица облекчения за производителите, като са въведени единни документи за водене на технологичен контрол, изискващи се от различните контролни органи. Съгласно изискванията на новия ЗВСН, Изпълнителна агенция по лозата и виното ще извърши пререгистрация на гроздо- и винопроизводителите, вписани в регистъра по чл. 40, ал. 1 от отменения Закон за виното и спиртните напитки, в срок до 16 март 2013 г.