Дончев & Павлова vs. БСП & Орешарски

БСП предлагат създаването на държавно предприятие, което да изкупува земеделска продукция на по-високи цени, за да се помогне за производителите.

„Еврика! Идеята е страхотна, само има няколко въпроса, които се нуждаят от разясняване:

Това написа във Фейсбук вицепремиерът Томислав Дончев. Ето още от позицията му:

„Какво ще се прави с тази продукция, изкупена на по-високи цени? Тя на тези по-високи цени ли ще се продава на хората?

Ако да - кой ще я купува, ако предположим, че ще останат и други играчи на пазара, които ще купуват/продават на по-ниска цена? Ако не - от къде ще се покрива разликата?

Да илюстрирам: ако текущата пазарна цена е 1 лев за килограм краставици, предприятието ги изкупува за 1,50 лв. Производителят получава 50 ст. отгоре, което е добре. Въпросът е какво става с тези по-скъпо купени краставици:

- Предлагат се на магазините на по-високата цена? Ами тогава, аз ако съм управител на магазин, никога няма да си купувам от държавната компания, а ще предпочета по-евтино изкупените краставици;

- Ако ще се предлагат на магазините на пазарни цени, от къде идва разликата? Това, че ще се покрива държавата, не е единственият проблем (предвид държавната помощ и предвид по-високите разходи), а изкривяването на пазара… това означава да не останат други търговци, които (предвид липсата на подобна субсидия) бързо ще изчезнат от пазара и държавното предприятие ще остане единственият й изкупвач;

- Не на последно място, как се определя по-атрактивната цена на изкупуване? С постановление на министерски съвет? Със заповед на земеделския министър? Или по прост индекс…. ако стоката се купува за лев, държавата дава 50% отгоре….

И още нещо: вероятно тази схема има „замисъл с продължение“ … стъпка 2. Държавно предприятие за преработка на продукцията … стъпка 3. Държавно регулиран пазар … или пък държавни плод- зеленчуци?

Друго интересно нещо – това само за малките производители ли? Защото, ако е и за големите, то изкривяванията стават чудовищни. Ако пък е само за малки - кои малки?

Мисля, че пропускат една много важна характеристика на модерните схеми за субсидия – субсидира се по-добър резултат, а не просто наличен производствен капацитет (или брой продукция).

Безспорно българските производители се нуждаят от допълнителни стимули, безспорно на този пазар има дефекти, но едва ли решението е одържавяването на търговията със селскостопанска продукция!

Колегата му, регионалният министър Лиляна Павлова, също използва социалната мрежа, за да отговори на критики на бившия премиер Пламен Орешарски. Ето какво написа тя:

Когато фактите и резултатите говорят е добре да показваш уважение към постигнатото. Изненада будят неделните тревоги на г-н Орешарски, но съм длъжна да направя известни разяснения, които очевидно той е пропуснал в заключението си за 2,5 години забава при усвояването на еврофондове. Като започнем с това, че 1,5 г. от тях са в следствие на прякото му управление на държавата, следва да отбележа, че подготовката на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) стартира през 2011 г. До края на 2012 г. бяха извършени всички подготвителни дейности по програмата:

– беше изготвен социално икономически анализ, идентифициращ основите нужди и потенциал за развитие на регионално ниво;

- беше приета Национална концепция за пространствено развитие, очертаваща териториалния подход за изпълнение на ОПРР 2014-2020;

бяха разписани стратегията и дейностите;

- беше разписан и бюджетът на програмата.

Всичко това беше изготвено прозрачно и в дух на партньорство със заинтересованите страни, след проведени 6 (шест) заседания на Тематичната работна група за нейната подготовка.

ОПРР 2014-2020 беше първата оперативна програма в целия Европейски съюз, изпратена за неформално съгласуване с Европейската комисия през декември 2012 г.

По време на правителството на г-н Орешарски:

- бяха проведени само още 2 заседания на тематичната работна група;

- преговорния процес липсваше - доверието на ЕК беше дискредитирано къде поради незнание, къде поради липса на ангажираност от страна на тогавашното управление;

- липсата на диалог с Европейската комисия и недоверието от страна на Брюксел в периода 2013-2014 г. доведе на практика до стопиране на преговорите.

Възобновяването на преговорите с ЕК беше стартирано от правителството Борисов 2. Те приключиха успешно само за 3 месеца, въпреки огромните резерви на ЕК. Следва да подчертаем, че именно настоящото правителство даде възможност за подкрепа на 28-те малки градове в периферията и изоставащите райони на страната.

Въпреки забавата, натрупана до края на 2014 г., благодарение на усилията на настоящото ръководство на МРРБ се отблокираха преговорите по две ключови приоритетни оси – Приоритетна ос 2 „Енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“ и Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“, като успя да защити финансирането за 28 малки града, част от полицентричната система за развитие на страната.

Независимо от огромното натрупало се закъснение по време на управлението на Орешарски, в началото на 2015 г. бяха извършени всички подготвителни дейности за нейното успешно стартиране и незабавно след нейното официално одобрение от страна на ЕК, бяха обявени процедури по две от най-важните приоритетни оси – ПО 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и ПО 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“. Към момента са обявени процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които представляват около 75% от бюджета на ОПРР 2014-2020 г. До края на годината се очаква да обявим покани за проекти целия наличен ресурс по програмата.

В заключение е важно да подчертая, че новото правителство влезе в изпълнение на старата програма при условията на спрени плащания от ЕК именно при кабинета Орешарски.

В резултат от недостатъчно адекватни решения и липса на навременна комуникация с ЕК са наложени финансови корекции по програмата, които можеше да бъдат намалени като финансов ефект, ако правителството „Орешарски“ беше предприело позиция в защита на националния интерес при приемането на последните указания на ЕК за налагане на финансови корекции в началото на 2014 г.

За период от само 6 месеца успяхме да възобновим плащанията от ЕК, да приключим преговорите и да одобрим програмата за период 2014-2020.

Колкото до липсата на приемственост. За приемственост можем да говорим, когато има постигнати резултати и се използва направеното преди за надграждане. В конкретния случай на ОПРР добре е, че нямаше такава. Защото приемственост в устата на Орешарски означава – пълно спиране на всички разплащания, огромни корекции, блокиране на преговорите с ЕК.

В резултат от предприетите действия на втория кабинет на премиера Бойко Борисов ОП „Регионално развитие 2007-2013“ към крайния срок – декември 2015 г., беше разплатена на 100%.