Дори обикновеният българин е корумпиран

За дванадесета поредна година Центърът за изследване на демокрацията и Витоша рисърч представят резултатите от Системата за мониторинг на корупцията в редовното годишно изследване на корупцията в България за 2009 г. То отразява не само нагласите, а и реалното състояние и развитие на корупцията в страната.
Към октомври 2009 г. се наблюдава спад в корупционния натиск от страна на администрацията върху населението и бизнеса, но равнището на корупция остава относително стабилно за последните три години. Гражданите и бизнесът оценяват, че корупцията в страната намалява.
При бизнеса тези нагласи са най- силни за последните десет години и са съчетани с намаляване на неговата податливост към корупция. Равнището на корупция сред населението остава неприемливо високо – за последната година всеки четвърти българин е трябвало да даде подкуп, за да може да получи дадена услуга. Това е сигнал, че корупцията е навлязла толкова дълбоко в обществената тъкан, че се приема за нещо нормално – факт, който прави противодействието още по-трудно.
Наблюденията в динамиката на корупцията в България през 2009 г. потвърждават изводите от последния доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията  „Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България” (публикуван през февруари тази година), че основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2009/2010 г. е практическата безнаказаност на корупцията и организираната
престъпност във високите етажи на властта.
Противодействието на политическата корупция може да бъде ефективно само с политически мерки, основани на работещи механизми за вътрешен и външен политически морал – политическа воля за разкъсване на олигархично-корупционните обръчи от фирми и отвоюване на държавата от криминалните мрежи.
Изглежда тази политическа воля е налична, но тя означава не само политически декларации и ново законодателство, но и преди всичко механизми за прилагане на обявените мерки и приетото законодателство. За да бъде реализирана политическата воля на практика е необходимо да бъдат налични всички нейни пет елемента едновременно, което все още не е реалност в България:

Поемане на нови инициативи за ограничаване на корупцията с ясен център за вземане на решения;
Адекватна диагностика за установяване на причините за корупционните практики;
Мобилизиране на обществеността в подкрепа на антикорупционните реформи;
Прилагане на реални санкции в процеса на осъществяване на тези реформи;
Приемственост на антикорупционните усилия.

Следващата 2010 г. ще бъде ключова за антикорупционната политика в България:
Първо, Европейската комисия ще продължи да наблюдава напредъка на страната по отношение на противодействието на корупцията и организираната престъпност. Докато междинният доклад на ЕК от февруари 2010 се очаква да бъде технически и да отбележи предимно напредъка, то Информацията от това съобщение може да бъде използвана свободно при позоваване на източника  Центъра за изследване на демокрацията и Витоша рисърч.
Докладът от юни 2010 ще търси реални резултати по отношение влезли в сила присъди,
повдигнати обвинения, прилагане на законите (например, за конфликт на интереси) и др.;
Второ, противодействието на корупцията получи по-високо внимание в програмата на ЕК по отношение политиката по вътрешен ред и сигурност (т.нар. Стокхолмска програма), като се обмислят стъпки и за въвеждане на единен механизъм за оценка на равнището и динамиката на корупцията в ЕС и в страните кандидатки за членство. Този механизъм може да служи при определяне на политиките на ЕК в редица направления – вътрешен пазар и европейски фондове, разширяване, хуманитарна помощ и др.