Достатъчно ли е родното производство на храни?

ИнтелиАгро

В Европа някак свикнахме, че каквото и да ни се прииска за хапване е само на една ръка разстояние в супермаркета и то практически по всяко време на годината. Утрешният ден обаче може би крие изненади.

В разгара на кризата с разпространението на Covid-19 по света все по-актуален става въпросът до каква степен местното производство е достатъчно, за да задоволи вътрешното потребление. Подобни дискусии се водят в много страни по света. Само преди седмица в Обединеното кралство трима професори – Ерик Милстоун, Тим Ланг и Тери Марсден предупредиха Борис Джонсън, че е необходимо да бъдат въведени хранителни дажби за населението, за да се предотврати недостига на пресни плодове и зеленчуци. Подобна мярка, разбира се, изглежда крайна и би могла да има сериозни последици за вътрешната сигурност на страната. Това обаче не означава, че правителствата по света не трябва да обърнат по-сериозно внимание на реалната опасност, която затрудненото придвижване на стоки и блокирането на милиони хора по домовете им създава.

Вземаме повод от това, за да видим къде стои България по самозадоволеност на вътрешното потребление от храни. Самозадоволеността се определя като се изчисли процентното съотношение между вътрешното производство и вътрешното производство + вноса – износа.

Общата картина за страната изглежда добре. България задоволява на 170% калорийните нужди на населението към 2010 г. по данни на FAO. Може да се допусне, че този процент е доста по-висок към 2019 г. заради по-високото с над 1/3 производство на зърнени и маслодайни култури при почти неизменно производство на месо за периода и намаляващо население.  

Това е добре, ако приемем, че диетата ни се състои основно от пържени филийки и съвсем малко бекон (образно казано). Ако слезем на ниво отделни хранителни стоки става ясно, че за да поддържаме балансирана диета външната търговия на страната трябва да върви безпрепятствено.

Ето какво показва разбивката по 15 храни, които съставят пряко или в преработен вид много съществена част от малката потребителска кошница:

Източник: собствени изчисления на база данни на ITC и МЗХГ;

* включва и търговията със сухо мляко на прах, което е приравнено в млечен еквивалент

От основните суровини българското производство е повече от достатъчно да задоволи вътрешното потребление при пшеница, царевица и слънчоглед. Положителен е балансът при фасула и яйцата. При останалите 10 стоки страната зависи от внос в различна степен. Особено слабо е вътрешното производство на месен протеин – свинско и птиче месо, които съставляват 64% от консумираното месо от домакинствата в България.

Ако световните търговски потоци не бъдат прекъснати и доставките са навременни няма да има никакъв проблем. Картината обаче не е точно такава. Съществуват няколко съществени риска:

Вносът да се забави. Опашките по границите са само едната страна на въпроса. По-същественият проблем е, че шофьорите, които се прибират от чужбина се поставят под карантина често без да има кой да ги замести. Това означава не само забавени доставки на храни, но и на ключови за земеделското производство препарати, семена и пр. Резултатът от последното ще бъде, че производството вътре в страната също ще бъде застрашено;

Поставянето на милиони хора в Европа под карантина ще забави работата по полето, а липсата на сезонни работници в големи страни-износители на пресни зеленчуци вече се отчита като сериозна заплаха пред световната търговия;

Това са само част от проблемите, които се очертават. Те обаче не са за пренебрегване. Например основен доставчик на свинско месо у нас е Испания с над 42% от вноса. Българските производители с години напред няма да могат да покрият евентуален дефицит особено с оглед на намаляване поголовието в страната заради АЧС.

Може би е време правителството да обърне по-специално внимание на тези въпроси. В противен случай наистина ще ни стане трудно да излизаме от вкъщи, но не заради забраните, а заради диетата с пържени филийки.