АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2023 г. ЕС е на второ място в света по частни инвестиции за научноизследователска и развойна дейност (18,7 %), след САЩ (42,3 %), но изпреварва Китай (17,1 %), Япония (8,3 %) и държавите от останалия свят (13,6 %).
Заемът е част от механизъм за финансиране на стойност 1 млрд. евро, одобрен от ЕИБ в покрепа на националното съфинансиране на проекти по европейските фондове. Финансирането ще укрепи икономиката, ще даде тласък на конкурентоспособността и ще повиши жизнения стандарт в страната. Акцентът ще бъде поставен върху екологични, цифрови и иновативни проекти.
Групата на ЕИБ предлага заеми, предназначени за селското стопанство и други дейности в областта на био-икономиката в Европа. Особено внимание се отделя на младите земеделски производители, равенството между половете и зелените инвестиции.
България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции извън страната – само Полша е пред нас.Най-много те са в Румъния. В топ 10 са Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от българските преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите.
"Напоителни системи" ЕАД за първи път от създаването си е бенефициент по подмярка 4.3 "Подкрепа на инвестиции в инфраструктурата, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство" по ПРСР 2014-2020 г., отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е в размер на 57,4 млн.евро.
През 2024 г. 92.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до глобалната мрежа, като в сравнение с предходната година относителният им дял се е увеличил с 3.6 процентни пункта.
Правителството одобри над 319 хил. лв. по насърчителна мярка за изграждане на пътна инфраструктура в община Куклен Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,8 млрд. лв. (27,8% от БВП) през 2025 г., 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г.
Добавената стойност, осигурена през 2022 г. от трети страни за автомобилния сектор на Евросъюза, е била с 54 на сто по-висока спрямо 2010 г., когато е възлизала на 51,1 млрд. евро. Тя обаче намалява със 7 на сто в номинално изражение спрямо 2015 г., когато достига 84,4 млрд. евро.
В иска се твърди, че клиентите, използващи платформи за облачни услуги различни от притежаваната от Майкрософт Azure, са били принудени да заплащат по-високи лицензионни такси за достъп до операционната система Windows Server.