Д.Радев:Политическата криза забави приемане на еврото

Според Димитър Радев, управител на БНБ генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване на България към еврозоната е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза през последните две години. Текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза.

Какво още каза Димитър Радев на конференцията „България по пътя към еврото“?

"В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за годишния държавен бюджет, а също така с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма. Налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия наред с всичко друго все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика.

Заслужава, разбира се, да отбележим усилията на Министерството на финансите и на текущото служебно правителство в овладяването на негативния фискален тренд и постигането на бюджетен дефицит за 2022 г. в рамките на номиналния критерий за конвергенция. Подобен резултат обаче не може да бъде устойчив без приемането на редовен бюджет, който е достатъчно дисциплиниран, или казано по друг начин, гарантира постигането на бюджетен дефицит за тази година и в средносрочен хоризонт твърдо под 3% от БВП.

Следователно решенията на текущите проблеми в процеса на присъединяване към еврозоната могат да се търсят по две линии: политическа консолидация и фискална консолидация.

Под политическа консолидация имам предвид намирането на достатъчно устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясно дефинирани и широко подкрепени приоритети, включително, разбира се, за присъединяване на страната към еврозоната. Надявам се този въпрос да получи достатъчно убедителен отговор след изборите на 2 април.

Фискалната консолидация би била логично следствие на политическата консолидация. Тя трябва да даде достатъчно силни гаранции, при това не само в годишен, но и в средносрочен план, за възстановяване на фискалната позиция на страната и изпълнението на номиналните критерии за конвергенция. Наред с всичко друго, бюджетът трябва експлицитно да включва мерки за овладяване и намаляване на инфлацията по две линии: дисциплиниране на разходите за ограничаване на търсенето и структурни промени за разрешаване на вътрешните проблеми с предлагането.

Извън този по-широк контекст мерките за овладяване на инфлацията, каквато всъщност е темата на деня, ще бъдат спорадични и неефективни.

Каква е ролята на БНБ?

В контекста на еврозоната БНБ се намира в уникална позиция. Тя произтича от факта, че България е единствената страна в Европейския съюз, която е член на Банковия съюз, но не е член на еврозоната.

По силата на този статут БНБ е единствената институция в страната, която е пълноправен участник в ключови институции на еврозоната, каквито са Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране. В това си качество БНБ участва във вземането на най-важните решения, свързани с надзора и преструктурирането на банките в еврозоната, плюс, разбира се, банките в България, като нейният глас тежи точно толкова, колкото тежи и гласът на всяка една страна – членка на еврозоната. Разбира се, както каза и господин Домбровскис, ние не участваме във вземането на решенията, свързани с формирането и прилагането на паричната политика, тъй като все още не сме част от еврозоната.

Какво означава това на практика? Това означава пълното интегриране на банковия ни сектор в европейската финансова инфраструктура с присъщите на еврозоната високи стандарти за надзор и защита.

Какви се резултатите? Нашият банков сектор постига исторически най-високите си резултати за рентабилност. Показателите за капиталова адекватност и ликвидност са над средните за ЕС.

В тази връзка бих ви предложил две кратки теми за размисъл:

Помислете къде щеше да бъде България, ако останалите икономически, а и не само икономически, сектори в страната имаха подобни резултати.

Помислете също така, къде беше БНБ и банковият сектор не много отдавна, през 2014-2015 година. Турбуленциите, през които преминахме тогава, надхвърлиха далеч границата на банковия сектор.

Как стана тази трансформация от състоянието, в което се намирахме като сектор през 2015 г., до състоянието, в което се намираме днес. Отговорът е – сериозни и решителни реформи в контекста на пълното интегриране в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната. Аз мисля, че това е напълно валиден отговор за предизвикателствата, пред които е изправена страната днес.

Нека да завърша малко по-прозаично. Какво прави БНБ по темата днес?

Както вероятно знаете, няма формални критерии и изисквания към БНБ. Защо? Защото тези критерии и изисквания бяха изпълнени от БНБ и банковия сектор още през 2020 г. Именно изпълнението на тези формални критерии и изисквания позволиха на страната да стане член през 2020 г. на Европейския банков съюз, една от ключовите институции на еврозоната, както и на Европейския валутен механизъм.

От тази позиция това, върху което е фокусирана БНБ днес, са две групи от задачи: законодателната рамка и техническата подготовка. И по двете теми ние работим системно и последователно.

По отношение на Закона за БНБ ние имаме две ключови дати. До края на декември ние трябваше да внесем промените, произтичащи от конвергентните доклади, издадени през последните години. Става въпрос за немного на брой промени, но много комплицирани от юридическа гледна точка, включително съдебната защита на членове на Управителния съвет извън управителя.

Ние подготвихме тези промени, съгласувахме ги с Европейската централна банка, каквато е установената практика, и ги внесохме чрез правителството в Народното събрание, което ги одобри през месец декември със Закон за изменение и допълнение на закона за БНБ.

Втората ключова дата е 31 март 2023 г. До тази дата ние трябва да подготвим цялостен нов проект на Закон за БНБ, който трябва да инкорпорира последните промени и да регламентира всички останали въпроси, свързани с работата на институцията в условията на еврозоната. По този проект имаме постигнат сериозен напредък. В края на този месец ще бъде готов първият проект. Ще посветим месец март на финализирането на проекта.

Подходът, който сме възприели, е да поставим работата върху този проект на възможно най-широка институционална основа, включвайки както ръководството, така и всички ключови дирекции и направления в БНБ. Правим това с ясното разбиране, че това ще бъде новият устав на БНБ през следващите най-малко 20 години.

Работим активно и по други, свързани с еврозоната законодателни промени. Например вчера Управителният съвет прие необходимите промени, свързани с еврозоната в Закона за платежните системи. Този проект ще бъде внесен днес или най-късно в понеделник в Министерството на финансите, тъй като БНБ няма пряка законодателна инициатива.

Не е необходимо да изброявам допълнително. Това, което искам да кажа, е, че по отношение на БНБ няма нито един ден закъснение по отношение на законодателната програма, свързана с еврозоната, както и нито една открита тема по този въпрос, както с ЕЦБ, така и с Европейската комисия. И вчера в разговорите с господин Домбровскис изяснихме тази тема.

По подобен начин стоят нещата и по отношение на техническата подготовка. БНБ и търговските банки предвидиха в бюджетите си за 2023 г. необходимите средства за нейното осъществяване и тя в момента е в пълен ход. Вчера например обсъдихме с г-н Домбровскис и неговия тим как да продължим работата по изпълнение на меморандума, който подписахме през декември за тестово отсичане на българските евромонети.

Няколко думи по отношение на датата. Ние разбираме основанията на ЕК и правителството за промяна на датата. Това, разбира се, поставя нови предизвикателства пред БНБ и банките, тъй като ще наложи промяна в графиците, по които работят БНБ и търговските банки и съответно калибриране на предвидените за тази цел ресурси.

Нека в заключение да обобщя.

Разглеждането на актуалните въпроси, свързани с инфлацията и законодателната програма трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на необходимата политическа и фискална консолидация. В противен случай мерките в тези сфери ще останат спорадични и неефективни.

БНБ и търговските банки работят системно и последователно по въпросите от тяхна компетентност за въвеждане на еврото, но са готови да калибрират задачите и средствата за тяхното изпълнение при промяна на целевата дата."