Древните келти в София

Хелоуин (Halloween) се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември. Древните келти празнували своята Нова година - Samhain (Самхейн). В края на октомври те прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows' Eve или съкратено Halloween и се произнася Хелоуин както се нарича в САЩ и до днес.