Дрехи, обувки, текстил замърсяват околната среда

Дрехи, обувки и домакински текстил са отговорни за замърсяване на водите, емисии на парникови газове и купища отпадъци. Бързата мода – постоянното предлагане на нови стилове на много ниски цени – доведе до голямо увеличение на количеството произведени и изхвърлени дрехи.

За да се справи с въздействието върху околната среда, ЕС иска да ускори прехода към кръгова икономика.

През март 2020 г. ЕК прие нов план за действие за кръговата икономика, който включва стратегия на ЕС за текстила, целяща развитие на иновациите и стимулиране на повторната употреба в сектора. Очаква се в началото на 2021 г. ЕП да гласува доклад относно плана за действие за кръговата икономика.

Какво представлява кръговата икономика, какви са значението ѝ и ползите от нея.

     Производството на платове и дрехи поглъща голямо количество вода  

Използване на вода

За текстилното производство са нужни много вода и земя за отглеждане на памук и други влакна. Изчислено е, че през 2015 г. световната текстилна и шивашка промишленост е използвала 79 млрд. куб. м. вода, а през 2017 г. нуждите на цялата икономика на ЕС са възлизали на 266 млрд. куб. м. За да се направи само една памучна тениска, са необходими около 2,700 л. прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек потребява за 2,5 год.

     Текстилните продукти са отговорни за попадането на много микрочастици пластмаса в океана  

Замърсяване на водите

Текстилното производство е причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб вследствие на продукти за боядисване на платовете и крайна обработка. Според оценките всяка година прането на синтетични материали освобождава около 500 000 тона микрочастици пластмаса в океана.

Прането на синтетични дрехи представлява 35% от освободените в околната среда първични пластмасови микрочастици. Едно зареждане на пералня с дрехи от полиестер може да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.

Немалък дял от емисиите на парникови газове се дължат на текстилната индустрия  

Емисии на парникови газове

Счита се, че модната индустрия е отговорна за 10% от световните въглеродни емисии – повече от международните полети и морското корабоплаване взети заедно. Според Европейската агенция за околна среда през 2017 г. покупките на текстил в ЕС са генерирали около 654 кг. емисии въглероден диоксид на човек.

Текстилни отпадъци в депа

Начинът, по който хората се освобождават от нежелани дрехи, също се промени – вместо да се даряват, те биват изхвърляни. От 1996 г. насам количеството дрехи, закупени в ЕС на човек, се е увеличило с 40% след рязък спад на цените, който е намалил жизнения цикъл на дрехите. Всяка година европейците употребяват почти 26 кг. и изхвърлят около 11 кг. текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират.

В световен мащаб по-малко от 1% от дрехите се рециклират като облекло, отчасти поради неподходящи технологии.

Мерки за намаляване на текстилните отпадъци в ЕС

Новата стратегия цели да разгледа въпроса за бързата мода и да предостави насоки за постигане на високи нива на разделно събиране на текстилни отпадъци.

Съгласно Директивата относно отпадъците, одобрена от Европейския парламент през 2018 г., до 2025 г. държавите от ЕС ще бъдат задължени да събират текстилните изделия отделно. Новата стратегия на Комисията също включва мерки за подкрепа на повторното използване на материали в производството, справяне с наличието на опасни химикали и насърчаване на потребителите да избират устойчив текстил.

За да бъде успешна кръговата икономика, принципите на кръговост трябва да се прилагат на всички етапи от веригата за създаване на стойност. От проектирането до производството, по целия път до потребителя.

Също така ЕС въведе някои мерки за смекчаване на въздействието на текстилните отпадъци върху околната среда. „Хоризонт 2020“ финансира RESYNTEX – проект, който използва химическо рециклиране и би могъл да осигури бизнес модел на кръговата икономика за текстилната промишленост.

„Европа преживява безпрецедентна здравна и икономическа криза, разкриваща уязвимостта на веригите ни на доставки. Поощряването на нови, иновативни бизнес модели, ще създаде нов икономически растеж и възможности за работа, необходими за възстановяването на Европа“, заявява депутатът Ян Хойтема.