Дрехи от текстил - какво не знаете за тях

Ива Стойкова
Затоплящото се време и обновените витрини с пролетно-летни колекции привлякоха вниманието на хората. Започна купуването на по-леките текстилни дрехи. А те са в изобилие, включително по пазари и сергии. Поскъпване на българските текстилни продукти се очаква с поне 10 %, според производители. Като причина за това се сочат вносните дрехи /Турция и Китай/, които са с по-ниско качество и по-ниски цени, но заради последното са предпочитани от потребителите.
Българската текстилна промишленост отчита към края на трето тримесечие на 2010 г. годишен ръст от 3.3%, което прекъсва досегашната тенденция за непрекъснат спад, показват данни на БСК. През третото тримесечие на 2010 г. обаче вносът е по-голям с 18.6% на годишна база, а за деветмесечието – с 4.6%. И въпреки че българските дрехи носят знак за високо качество, хората ги пренебрегват.

Какво не ви казват при покупката на памучните дрехи?
Крият ли опасности текстилните продукти, които използваме в ежедневието си? Как да ги познаем - има ли стандарти и специални обозначения? Кой контролира вредните продукти? Това са само част от въпросите, които, съзнателно или не, водят потребителите при закупуването на дадена стока.
Стандартите
Единен стандарт за текстилните изделия (подобно на БДС, например, при млечните продукти) няма, заявиха за EconomyNews.bg от Комисията за защита на потребителите. Съществуват различни видове европейски и частни стандарти, утвърдени от европейските органи, сред които Европейския парламент.
Такъв пример е Oeko Tex 100- частен стандарт в текстила, създаден през 1992 година от Германския институт Хоенщайн и Австрийския институт за изследване в областта на текстила. През 2002 г. Европейският Парламент в своята директива 2002/61/ЕС одобрява редица съществуващи вече закони в Германия и в други европейски страни, превръщайки ги в действащи за целия ЕС. Така се дава възможност на независимата стандартизираща компания „Oeko-Tex“ да сертифицира текстилни продукти. След извършване на поредица от тестове върху продукта, ако той отговаря на всички стандарти, му се издава сертификат „Confidence in Textiles“, който гарантира, че продуктът не съдържа формалдехид, тежки метали, опасни азотни оцветители или каквито и да било вредни елементи.
Друг пример е Стандарт EN 14682:2008. Той съдържа различни точки, по които се оценява безопасността на стоките в рамките на ЕС. Сред основните забележки, главно при детските дрехи, са връзките в областта на врата, които крият риск от задушаване. Точно такъв суетшърт е открит в България и посочен в системата RAPEX (Европейската система за бърз обмен на информация за опасни стоки), тъй като не отговаря на европейския стандарт EN 14682.
На сайта на Европейската комисия могат да бъдат открити седмични доклади за опасните стоки в ЕС, които са от детски играчки, дрехи, столчета за кола до козметика и електроуреди. Случаят в откритата в България детска дреха е в доклада от 25 март 2011 г. На сайта на КЗП докладите могат да бъдат прочетени на български език. И точно там може да се открие, например, предупреждение за шал, третиран със забранените азотни оцветители.
Опасна химия
Още през 2002 година Европейският парламент издаде директива, с която се ограничава употребата на азотни оцветители на базата на бензидин и неговите производни за текстилната и кожарската промишленост. Някои извъневропейски държави обаче продължават да използват бои на бензидинова основа, тъй като те са по-евтини. Химичните съединения, промъкнали се в дома на европейците чрез хавлията, матрака или пижамата, звучат така: кадмий, формалдехид, бутадиен, нитрозамини, бромиран ретардант... Това всъщност са багрила и подобрители за омекотяване на тъканите. Едва ли потребителят може да се ориентира от пръв поглед опасен ли е продуктът или не? И дали изобщо трябва да познава тези химични съединения.
Защита на потребителите
Системата RAPEX алармира за опасни за потребителя продукти, с изключение на хранителни, фармацевтични и медицински стоки. Благодарение на този механизъм страните-членки получават своевременна информация за попаднали в ЕС опасни за здравето и безопасността на европейските граждани продукти. Тези сведения отиват в Комисията за защита на потребителите като национален орган. Специално за EconomyNews.bg Габриела Руменова от КЗП обясни механизма след това. Веднага се уведомява Агенция „Митници”, която работи в пряко сътрудничество с Комисията. И така още на границата се пресича евентуална опасност. Следва проверка на документите за произход и съответните процедури, ако има нередности. В случай, че опасна стока е попаднала вече в търговската мрежа, продуктът се изтегля и се правят лабораторни изпитвания.
Кожни алергии от текстила
КЗП обяснява, че понякога се стига до кожни алергии при хората заради продукти, обработвани с опасни химични съединения. Най-често става дума за стоки, пренасяни до Европа от далечни страни (предимно азиатски) с кораби и третирани с препарати против мухъл. От КЗП припомнят случая отпреди близо пет години с жена, получила тежки кожни увреждания на краката заради вътрешната част на ботуши. Успокоението от Комисията за защита на потребителите е, че български стоки почти не попадат в черния списък с опасните текстилни изделия. И ако това все пак се случи, както е в примера по-горе, то е заради шнуровете в областта на врата или кръста, които обаче са лесно отстраними дефекти. Като цяло българските производителите се съобразяват с европейските стандарти и директиви. Затова и в КЗП почти няма жалби срещу български текстилни продукти. А и по презумпция се смята, че текстилни стоки, произведени в ЕС, не крият опасности. Такива се откриват в страни-членки, но произходът им или не е установен, или е от извъневропейски страни.