Дуалното обучение в криза

Министерството на икономиката и индустрията разработва Национална концепция за дуално обучение. Това съобщи служебният министър на икономиката Никола Стоянов, който участва в среща на президента Румен Радев и представители на бизнеса в Тракия икономическа зона в Пловдив. Във фокуса на разговора бе темата за въглеродната неутралност на предприятия, разположени в индустриалния парк и професионалното образование. 

Концепцията е разработена на база на изследване на чуждия опит - австрийски и швейцарски, и традициите в България за професионално обучение, посочи Стоянов. По думите му целта е да се натрупа критична маса от участници, а това може да се постигне като в проекта се включат държавните компании и публичните предприятия, които не са били част от процеса до момента.

Разчитаме, че това ще доведе не само до по-голям интерес у частните компании да се присъединят, но най-важното - ще привлечем интереса на родителите, коментира министърът. Според него те са скептични децата им да работят в заводи, на база на впечатленията им от миналото, но реалността днес е коренно различна. Министърът съобщи, че към момента само 89 компании са заявили интерес да обучават при тях 936 ученици. 

В България липсват достатъчно облекчения и стимули за фирмите, които обучават ученици по дуално обучение, а професионалните гимназии изпитват трудности да осигурят стажове в предприятията.

Такива бяха изводите от образователната дискусия, с която стратира Експомебел - единственото у нас изложение за обзавеждане, декор и интериор. 

Председателят на Камарата проф. д-р Васил Живков, като изтъкна факта, че бизнесът изпитва сериозен недостиг на млади и квалифицирани кадри, които да работят в българските високотехнологични мебелни предприятия. „Браншът ни е дигитализиран и автоматизиран, но имаме нужда от хора с продходящо професионално образование, които да ръководят всички умни машини в мебелното производство.

Очакваме ученици и студенти, които ние после в бизнеса да шлифоваме. Вярвам, че имаме какво да дадем на младите хора като възможности за работа и развитие. Длъжници сме на образованието – държавата, компаниите, институциите. Трябва да поправим това и да работим активно в следващите години“, заяви той.

Според Константин Костадинов, директор на Професионална гимназия по вътрешна архитектура и строителство „Христо Ботев“ в Пловдив дуалното обучение в момента върви в низходяща посока.

„Виждаме отлив и във фирмите, които осигурят стажове, а също и при децата, които напоследък отказват да работят по време на практиката си. Липсват достатъчно предприятия, които да подсигурят обучението на младите хора, които са в гимназията. Често и децата, и фирмите не са
подготвени добре за този тип стажове“, заяви той.

Според него основният проблем е, че след приключване на проект Домино държавата не подкрепя достатъчно компаниите, за които е трудно да отделят бюджет и ресурс за осигуряване на наставници на учениците и да обезпечат практиките. В образованието трябва да сме гъвкави, а за съжаление промените се случват бавно, коментира още той.

Според Ваня Тивидошева, директор дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН, системата за дуалното образование изисква промяна, защото е създадена през 2018 г.

„Сред най-сериозните проблеми е отношението на учениците към стажовете. Често те не са наясно какво представлява дуалното обучение и практиката в предприятията, тепърва трябва да им изграждаме трудови навици и дисциплина.

Случва се голяма част ученици да не дойдат на стажа и това създава спънки в работата.

Изпитваме и административни трудности, които държавата не е регулирала достатъчно добре“, заяви Марта Джамбазова, директор Човешки ресурси в ТЕД БЕД. Според нея при реализирането на стажовете фирмите трябва да отделят огромно количество време, усилия и квалифицирани хора от екипите си, за да менторстват децата в практиката им, което представлява сериозен ресурс от страна на работодателите.

Петя Евтимова от Фондация за модерно образование акцентира върху това, че са необходими спешни мерки за реформа на дуалното образование.

Тя даде пример с шест европейски държави, в които обучението работи успешно, защото държавата е въвела различен тип стимули към компаниите, които осигуряват стажове на ученици.

У нас според нея не само че това липсва, но няма и достатъчна информираност по отношение на дуалната форма като например това, че здравните осигуровки на учениците са за сметка на държавата, а не на фирмите, и много др.

„В Австрия например от 2016 г. са въвели директни субсидии за компаниите, които за първата година от стажа на всеки ученик получават по 3 стажантски заплати. Освен това фирмите са освободени от някои видове социални осигуровки.

В Словакия също предоставят финансова подкрепа и данъчни облекчения за фирмите, които участват в дуално образование. Осигуряват и
безплатно обучение за наставниците на учениците.

В Лихтенщайн пък съществува национална инициатива, посветена на дуалното образование, която предоставя информация и подкрепа на всички
участници в дуалната форма“, обясни тя за добрите европейски добри практики.

Според нея у нас по различни национални и европейски проекти е предвидена подкрепа за малките и средните предприятия, но към момента нищо конкретно не е планирано и реализирано.

Повечето участници в дискусията се обединиха около тезата, че за да е ефективно дуалното образование у нас е важно учителите от професионалните гимназии да получат допълнителна квалификация относно най-новите технологии и машини, които предприятията използват. Важно е също така да се осъвременят учебните програми и съдържанието на помагалата и учебниците.

Другият основен проблем според присъстващите директори на училища, преподаватели и представители на бизнеса е, че е необходим точен анализ на съотношението между езикови и професионални гимназии и бройките паралелки, които се откриват всяка година.