Дунав - „Зеленото сърце на Европа“

На 17 юни (петък) в Русе ще се състои международната конференция на тема „Устойчиво развитие на туризма и сигурност в Дунавския регион“ с участието на еврокомисаря по регионалната политика Корина Крецу, премиера Бойко Борисов и румънския вицепремиер Василе Динку. Сред темите, които ще бъдат обсъждани е изработването на общ туристически бранд (запазена марка) на Дунавския регион, предвидено като цел номер едно в приоритетна ос 3 на стратегията на ЕС за развитие на този регион.

Край река Дунав са разположени над 70 национални и природни парка, а защитените местности, включени в европейската мрежа Натура 2000, са повече от 1000. В района на река Дунав има и два биосферни резервата, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО – делтата на реката и резервата Сребърна, а един от най-амбициозните проекти с участието на WWF, е създаването на трансграничен биосферен резерват Мура-Драва-Дунав под егидата на ЮНЕСКО в областта, известна като „европейската Амазонка“, която е с площ 800 000 хектара и би трябвало да стане най-голямата защитена територия в Европа.

За икономическия потенциал на тези обекти, които опазват природата, представа дава изследване, публикувано от Европейската комисия през 2013 г., според което ползите, произтичащи от зоните, включени в НАТУРА 2000, възлизат на между 200 и 300 милиарда евро на година.

На ниво ЕС обектите от мрежата „Натура“ привличат всяка година между 1,2 и 2,2 милиарда посетители, което генерира приходи, достигащи между пет и седем милиарда евро.

Впечатляващо е, че в Дунавския регион са концентрирани две трети от популациите на едри хищници в Европа, включително мечки, рисове и вълци. В долното течение на река Дунав (от хидровъзел „Железни врата“ до Делтата на реката) се срещат и древните есетри, сред които и най-голямата сладководна риба в света – моруната.

Невероятната природа, в комбинация с културно-историческото наследство, е естествена запазена марка на туризма в Дунавския регион. За съжаление, статистическите данни показват, че загубата на биологично разнообразие тук, както и в други части на Европа, продължава най-вече заради методите използвани в интензивното земеделие, изкуствените насаждения с нетипични дървесни видове, бракониерството, промишленото замърсяване, несъобразената с природата транспортна инфраструктура, корекцията на естествените речни дъна и преграждането на течението на реките.