Държавата & липса на експертиза

Петкан ИЛИЕВ

Хронологията на събитията във връзка със Закона за вероизповеданията показаха, че липсата на експертиза по отношение на финансирането на вероизповеданията  и на взаимоотношенията „църква - държава“ води до хаос и съмнения за „чужда намеса“ в политиката на държавата към религиозната дейност на територията на страната:

31.01.2019 г. – внасяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията № 954-01-4, от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ на 31 януари 2019 г. Според вносителите в § 4 на внесения законопроект се създава нов § 9 в Преходни и заключителни разпоредби със следното съдържание: „§ 9. (1) Регистрираните по този закон вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените към 31 декември 2018г. публични вземания по реда на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включващи главници, лихви и разноски по тях.“. Според вносителите мотивите за горния текст са, че за изпълнение на целите на финансирането чрез целева субсидия за текущи разходи на вероизповеданията се предвижда „амнистия“ на неплатените публични задължения до 31 декември 2018 г. Оставяме настрана абсурдността на предложената предварителна оценка на въздействието в частта „Анализ на разходи и ползи“;

11.03.2019 г. – внасяне на изменение за отмяна на § 4 с мотиви „еднозначния извод, че законопроектът е внесен без необходимите мотиви и оценка за въздействие, в нарушение на Закона за нормативните актове“;

14.03.2019 г. – внасяне на предложение за допълнение: „§ 1. В чл. 22, ал. 2, т. 2 след думите „молитвени домове“ се добавя „и манастири“.“;

15.03.2019 г. – внасяне на аргументирано предложение за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията:  1. Създава се чл. 21а:

„Чл. 21а. (1) Вероизповедание, на което е предоставена държавна субсидия, може да финансира допълнително дейността си само от източници на доходи в Република България.

(2) Дейностите на духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и на висшите духовни училища, могат да се финансират допълнително само със средства, които се администрират от български държавни и общински институции или със средства от европейски фондове и програми.

(3) Вероизповеданията, на които е предоставена държавна субсидия, духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища, уведомяват Дирекция „Вероизповедания" на Министерски съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.

(4) Не се допуска дарение на финансови средства от чужди държави или чужденци за дейности, които се финансират от предоставената държавна субсидия.
(5) Дирекция „Вероизповедания" контролира изпълнението на волята на дарителя или наследодателя."

15.03.2019 г. - внасяне на предложение за изменение и допълнение на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията: „§ 4. Създава се § 9 в преходните и заключителните разпоредби:

„§9. (1) По искане на регистрираните по този закон вероизповедания може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години.

(2) За периода на отсрочването се дължи лихва в размер на основния лихвен процент.
(3) Искането се подава от лицата по ал. 1 в 3-месечен срок от влизане в сила на този закон“

21.03.2019 г. – за второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, създадения чл. 21а, касаещ забраната за външно финансиране на субсидираните от държавата религиозни дейности на вероизповеданията „Комисията не подкрепя предложението“

В крайна сметка законотворците:

На първо място се люшкаха от „освобождаване/опрощаване“, през „амнистиране“ за да стигнат до компромисното „отсрочване“ на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължение;

На второ място, в рамките на 5 дни народните представители си промениха коренно виждането за външно финансиране на религиозните дейности на субсидираните от държавата вероизповедания от „пълна забрана“ до нейната отмяна. 

Извод: Фактите показват, че и в двата случая облагодетелствано е само едно вероизповедание, което формира почти 100% от публичните задължения и респективно финансира значителна част от своята религиозна дейност с държавна помощ от чужбина.

Практиката обаче на взаимоотношения „държава-църква“ и финансиране на религиозните институции е съвсем различна от предложения модел на „зависимости“ в измененията и допълненията към Закона за вероизповеданията. (Вж. двата текста по-долу).

Типове модели на взаимодействие между държавата и църквата

Данъчно облагане и финансиране на църковните дейности