Държавите джуджета на Балканите

Данаил Алеков
В края на 2012 година турската Анадолската агенция излезе с доклад, който отразява драматичен спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страните от Балканския полуостров. Според анализа причината за спада е в бизнес климата, който затруднява инвестирането, въпреки това се очаква възстановяването на икономиката да се ускори през 2013 г. Позитивната тенденция вече се наблюдава в някои от държавите на региона. Какво ще се случи с инвестиционни дестинации като Босна и Херцеговина, Албания и Косово? /България е представена за сравнение/ Къде има глад за инвестиции и къде трябва да се влагат средства?
Ето какво показват данните за отделните държави.

         Босна и Херцеговина
Най-засегната от световната икономическа криза като цифрово отражение в намалените чуждестранни инвестиции е Босна и Херцеговина. Само за първата година след кризата, инвестициите намаляват от €754 млн. през 2008г. до €189 млн. 2009г., което е спад със 75%. Последните годишни данни – от 2011г. обаче показват, че притокът на ПЧИ отново започва да нараства: До 2011г., общият им размер за Босна и Херцеговина е €5,1 млрд., като най-много пари са дошли от Австрия , близо €1,2 млрд. Последните данни показват също, че руските инвестиции рязко се увеличават и изпреварват австрийските. Босна и Херцеговина е един от най-големите производители на стомана в Европа, а в страната има и много железни руди. Именно добивът на стомана и желязо благоприятства бурното развитие на строителство – много проекти вече са започнали и се очаква да приключат в крактосрочен до средносрочен план. Реконструкцията и строителството на енергийна ЖП мрежа в страната, както и пътното строителство са само част от проектите, с които страната може да привлече чуждестранни инвеститори. Повече от 15 компании (предимно чуждестранни) вече са заявили интерес към строителството на магистралата Пърнявор-Баня Лука, известна като „Север-Юг”.

 Албания
Албания е страната от Балканите, която отчита най-висок ръст според показателя “Doing Business Rank”, изготвян от Световната банка. За последните 5 години, Албания се е изкачила с 50 места по този показател, като въпреки кризата най-големият скок е през 2009г. Чуждестранните инвестиции в Албания към края на 2011г. са общо €3,6 млрд., като близо половината са от страни в Близкия Изток или на Балканския полуостров. Албания разчита много на добрите си бизнес отношения с Гърция, Турция, България, Словения, Хърватска, Косово и Македония, от където са привлечени €1,1 млрд. до 31.12.2010г. Другият по-сериозен регион от страна на привлечени ПЧИ е Близкия Изток и по-специално Кувейт, Ливан и ОАЕ, които са инвестирали €470 млн. за същия период. Един от най-важните търговски партньори на страната е Италия. 

 Успешните проекти включват сделки в сферата на циментовия и телекомуникационния сектор – предимно приватизационни. Най-голям обаче е интересът към енергийния сектор в Албания – в края на годината беше обявена приватизацията на Albpetrol S.A. за €850 млн., което е и най-голямата подобна сделка в страната. По поречието на двете най-дълги реки в Албания – Мати и Дрин са разположени стотици ВЕЦ-ове (с голяма мощност), които дават над 95% от електроенергията в страната. Компании от Италия, Исландия, Франция и Австрия вече стопанисват някои от мощните електроцентрали. Албания е единствената страна с потенциал да стане на 100% производител и износител на електроенергия от ВЕЦ. ЕБВР и други банки предоставят изгодно кредитиране за строителство на ВЕЦ в Албания. В същото време албанското правителство усилено търси инвеститори, които да използват максимално водния потенциал на страната. 
Косово
Въпреки че Сърбия продължава да не признава Косово за независима територия, най-младата държава на Балканите присъства във всички бизнес анализи и доклади. Корупцията продължава да бъде една от най-високите за региона, но последните доклади показват напредък, макар и с по-бавни темпове. Косово е държавата с най-млада работна ръка на Балканския полуостров и най-нисък държавен дълг (6,5% от БВП), а през миналата година за първи път влезна в Топ 100 на класацията на СБ Doing Business Rank. Най-големите чуждестранни инвеститори в Косово до 2011г. са Германия (€292 млн.) и Великобритания (€251 млн.), от Балканите това са Словения (€195 млн.), Албания (€70 млн.) и Турция (64 млн.). В процентно отношение, инвестициите в Косово представляват 35% от БВП на страната (който е $6.5 млрд.) - едно от най-високите нива на този показател в световен мащаб.
Като всяка балканска държава, след промяната на режима през 2008г. започва масова приватизация на общинските предприятия (Socially Owned Enterprises) и държавни компании като KEDS телеком за €26,3 млн. Едно от бившите общинските предприятия - NBI Rahovec, приватизирано от американската компания Stone Castle, днес е най-големият производител на вино на Балканския полуостров. Районът на Косово е известен с големия си потенциал във винопроизводството още от средата на 50-те години, но дълго време секторът е в застой. Големите инвестиции в Косово обаче се очаква да бъдат в енергийния сектор. Според проучванията, в страната има резерви от 14 млрд. тона въглища, подходящи за производството на синтетично течно гориво. Косово може да задоволява вътрешните си енергийни нужди и дори да изнася след няколко години. Предстои да започне добив на въглища в района на Дукагини от канадската компания Envidity, която разчита на лобито на ген. Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (който лобираше и за „Шеврон” в България). Първоначалната инвестиция е за $130 млн., а ежедневно ще се произвеждат 15,9 млн. галона синтетично гориво. Ако проектът бъде осъществен, общите инвестиции ще надхвърлят $1 млрд.
България /за сравнение/
През 2008 г. България регистрира рекордните $9 млрд. привлечени ПЧИ само в рамките на 1 година. След това започва продължителен спад - до средата на 2011г., когато БНБ отново регистрира ръст. Според UNCTAD, България е в Топ 50 по привлекателност на инвестициите, изпреварвайки съседни страни като Гърция, а размерът на ПЧИ за периода 2001-2011г. е €37 млрд. Потокът на привлечените ПЧИ започва положителен тренд през 2011г., а тримесечните данни за 2012г. също показват увеличение в сравнение с преходната година. Традиционно висок дял имат инвестициите в сектор транспорт, складиране и съобщения, предимно от страна на мобилните оператори. България поддържа добри бизнес взаимоотношения със съседните държави, а една от причините е ниският корпоративен данък. Експерти от Световната банка посочват турската Şişecam Holding и гръцката Viohalco S.A.за едни от най-успешните инвеститори в България. Şişecam Holding стъпва у нас през 1997г. с начална инвестиция за $160 млн., като приватизира Solvay Sodi JSC, а до днес е инвестирала $600 млн. в предприятието. През 2004г. компанията инвестира още $160 млн. в изграждането на два завода за стъкла, а днес тази сума вече надхвърля $400 млн. Продажбите надхвърлят $170 млн. годишно, като 90% е от износ, включително автостъкла за BMW, Audi, Peugeot, Ford и Rennault. Гърцката Viohalco S.A. е инвестирала повече €300 млн. във възраждането на предприятията „София Мед“ и „Стомана Индъстри“ – Перник. В момента двете компании са в Топ 100 на най-големите в България и реализират годишни продажби над €620 млн. Пример за успешен проект в добивната промишленост е и на немската Aurubis Group.
Страната ни очаква сериозни инвестиции в сферата на високите технологии и иновациите, като се очаква през 2015г. София Тек Парк да събере на едно място водещи компании в ИТ сектора.

*източници: МВФ, Световната банка, Конференцията на ООН за търговия и развитие, ЦРУ, националните банки на Босна и Херцеговина, Албания и Косово, НСИ, БНБ.